< Притчи 1 >
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
parabolae Salomonis filii David regis Israhel
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
ad sciendam sapientiam et disciplinam
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
ad intellegenda verba prudentiae et suscipiendam eruditionem doctrinae iustitiam et iudicium et aequitatem
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
ut detur parvulis astutia adulescenti scientia et intellectus
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
audiens sapiens sapientior erit et intellegens gubernacula possidebit
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
animadvertet parabolam et interpretationem verba sapientium et enigmata eorum
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
timor Domini principium scientiae sapientiam atque doctrinam stulti despiciunt
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
audi fili mi disciplinam patris tui et ne dimittas legem matris tuae
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
ut addatur gratia capiti tuo et torques collo tuo
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
fili mi si te lactaverint peccatores ne adquiescas
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
si dixerint veni nobiscum insidiemur sanguini abscondamus tendiculas contra insontem frustra
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
degluttiamus eum sicut infernus viventem et integrum quasi descendentem in lacum (Sheol )
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
omnem pretiosam substantiam repperiemus implebimus domos nostras spoliis
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
sortem mitte nobiscum marsuppium unum sit omnium nostrum
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
fili mi ne ambules cum eis prohibe pedem tuum a semitis eorum
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
pedes enim illorum ad malum currunt et festinant ut effundant sanguinem
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
frustra autem iacitur rete ante oculos pinnatorum
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
ipsique contra sanguinem suum insidiantur et moliuntur fraudes contra animas suas
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
sic semitae omnis avari animas possidentium rapiunt
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
sapientia foris praedicat in plateis dat vocem suam
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
in capite turbarum clamitat in foribus portarum urbis profert verba sua dicens
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
usquequo parvuli diligitis infantiam et stulti ea quae sibi sunt noxia cupiunt et inprudentes odibunt scientiam
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
convertimini ad correptionem meam en proferam vobis spiritum meum et ostendam verba mea
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
quia vocavi et rennuistis extendi manum meam et non fuit qui aspiceret
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
despexistis omne consilium meum et increpationes meas neglexistis
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
ego quoque in interitu vestro ridebo et subsannabo cum vobis quod timebatis advenerit
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
cum inruerit repentina calamitas et interitus quasi tempestas ingruerit quando venerit super vos tribulatio et angustia
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
tunc invocabunt me et non exaudiam mane consurgent et non invenient me
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
eo quod exosam habuerint disciplinam et timorem Domini non susceperint
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
nec adquieverint consilio meo et detraxerint universae correptioni meae
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
comedent igitur fructus viae suae suisque consiliis saturabuntur
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
aversio parvulorum interficiet eos et prosperitas stultorum perdet illos
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
qui autem me audierit absque terrore requiescet et abundantia perfruetur malorum timore sublato