Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
To him that excelleth upon Aiieleth Hasshahar. A Psalme of Dauid. My God, my God, why hast thou forsaken me, and art so farre from mine health, and from the wordes of my roaring?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God, I crie by day, but thou hearest not, and by night, but haue no audience.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But thou art holy, and doest inhabite the prayses of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Our fathers trusted in thee: they trusted, and thou didest deliuer them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They called vpon thee, and were deliuered: they trusted in thee, and were not confounded.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worme, and not a man: a shame of men, and the contempt of the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All they that see me, haue me in derision: they make a mowe and nod the head, saying,
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
He trusted in the Lord, let him deliuer him: let him saue him, seeing he loueth him.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
But thou didest draw me out of ye wombe: thou gauest me hope, euen at my mothers breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
I was cast vpon thee, euen from ye wombe: thou art my God from my mothers belly.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Be not farre from me, because trouble is neere: for there is none to helpe me.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many yong bulles haue compassed me: mightie bulles of Bashan haue closed me about.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They gape vpon me with their mouthes, as a ramping and roaring lyon.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am like water powred out, and all my bones are out of ioynt: mine heart is like waxe: it is molten in the middes of my bowels.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dryed vp like a potsheard, and my tongue cleaueth to my iawes, and thou hast brought me into the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogges haue compassed me, and the assemblie of the wicked haue inclosed me: they perced mine hands and my feete.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I may tell all my bones: yet they beholde, and looke vpon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They part my garments among them, and cast lottes vpon my vesture.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But be thou not farre off, O Lord, my strength: hasten to helpe me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliuer my soule from the sword: my desolate soule from the power of the dogge.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Saue me from the lyons mouth, and answere me in sauing me from the hornes of the vnicornes.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I wil declare thy Name vnto my brethren: in the middes of the Congregation will I praise thee, saying,
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Prayse the Lord, ye that feare him: magnifie ye him, all the seede of Iaakob, and feare ye him, all the seede of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he hath not despised nor abhorred ye affliction of the poore: neither hath he hid his face from him, but when he called vnto him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
My prayse shalbe of thee in the great Congregation: my vowes will I perfourme before them that feare him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The poore shall eate and be satisfied: they that seeke after the Lord, shall prayse him: your heart shall liue for euer.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the endes of the worlde shall remember themselues, and turne to the Lord: and all the kinreds of the nations shall worship before thee.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdome is the Lords, and he ruleth among the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All they that be fat in the earth, shall eate and worship: all they that go downe into the dust, shall bowe before him, euen he that cannot quicken his owne soule.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Their seede shall serue him: it shalbe counted vnto the Lord for a generation.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They shall come, and shall declare his righteousnesse vnto a people that shall be borne, because he hath done it.
