< Псалми 22 >

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Til Sangmesteren. Efter »Morgenrødens Hind«. En Salme af David.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Min Gud, min Gud, hvorfor har du forladt mig? Mit Skrig til Trods er Frelsen mig fjern.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Min Gud, jeg raaber om Dagen, du svarer ikke, om Natten, men finder ej Hvile.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Og dog er du den hellige, som troner paa Israels Lovsange.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Paa dig forlod vore Fædre sig, forlod sig, og du friede dem;
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
de raabte til dig og frelstes, forlod sig paa dig og blev ikke til Skamme.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Men jeg er en Orm og ikke en Mand, til Spot for Mennesker, Folk til Spe;
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
alle, der ser mig, haaner mig, vrænger Mund og ryster paa Hovedet:
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
»Han har væltet sin Sag paa HERREN; han fri ham og frelse ham, han har jo Velbehag i ham.«
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Ja, du drog mig af Moders Liv, lod mig hvile trygt ved min Moders Bryst;
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
paa dig blev jeg kastet fra Moders Skød, fra Moders Liv var du min Gud.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Vær mig ikke fjern, thi Trængslen er nær, og ingen er der, som hjælper!
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Stærke Tyre staar omkring mig, Basans vældige omringer mig,
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
spiler Gabet op imod mig som rovgridske, brølende Løver.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Jeg er som Vand, der er udgydt, alle mine Knogler skilles, mit Hjerte er blevet som Voks, det smelter i Livet paa mig;
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
min Gane er tør som et Potteskaar, til Gummerne klæber min Tunge, du lægger mig ned i Dødens Støv.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Thi Hunde staar omkring mig, onde i Flok omringer mig, de har gennemboret mine Hænder og Fødder,
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
jeg kan tælle alle mine Ben; med Skadefryd ser de paa mig.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Mine Klæder deler de mellem sig, om Kjortelen kaster de Lod.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Men du, o HERRE, vær ikke fjern, min Redning, il mig til Hjælp!
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Udfri min Sjæl fra Sværdet, min eneste af Hundes Vold!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Frels mig fra Løvens Gab, fra Vildoksens Horn! Du har bønhørt mig.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Dit Navn vil jeg kundgøre for mine Brødre, prise dig midt i Forsamlingen:
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
»I, som frygter HERREN, pris ham, ær ham; al Jakobs Æt, bæv for ham, al Israels Æt!
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Thi han foragtede ikke, forsmaaede ikke den armes Raab, skjulte ikke sit Aasyn for ham, men hørte, da han raabte til ham!«
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Jeg vil synge din Pris i en stor Forsamling, indfri mine Løfter iblandt de fromme;
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
de ydmyge skal spise og mættes; hvo HERREN søger, skal prise ham; deres Hjerte leve for evigt!
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Den vide Jord skal mærke sig det og omvende sig til HERREN, og alle Folkenes Slægter skal tilbede for hans Aasyn;
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
thi HERRENS er Riget, han er Folkenes Hersker.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
De skal tilbede ham alene, alle Jordens mægtige; de skal bøje sig for hans Aasyn, alle, der nedsteg i Støvet og ikke holdt deres Sjæl i Live.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Ham skal Efterkommerne tjene; om HERREN skal tales til Slægten, der kommer; de skal forkynde et Folk, der fødes, hans Retfærd. Thi han greb ind.

< Псалми 22 >