< Псалми 147 >
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Praise ye the LORD: for [it is] good to sing praises unto our God; for [it is] pleasant; [and] praise is comely.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
The LORD doth build up Jerusalem: he gathereth together the outcasts of Israel.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
He healeth the broken in heart, and bindeth up their wounds.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
He telleth the number of the stars; he calleth them all by [their] names.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Great [is] our Lord, and of great power: his understanding [is] infinite.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
The LORD lifteth up the meek: he casteth the wicked down to the ground.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Sing unto the LORD with thanksgiving; sing praise upon the harp unto our God:
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
Who covereth the heaven with clouds, who prepareth rain for the earth, who maketh grass to grow upon the mountains.
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
He giveth to the beast his food, [and] to the young ravens which cry.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
He delighteth not in the strength of the horse: he taketh not pleasure in the legs of a man.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
The LORD taketh pleasure in them that fear him, in those that hope in his mercy.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Praise the LORD, O Jerusalem; praise thy God, O Zion.
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
For he hath strengthened the bars of thy gates; he hath blessed thy children within thee.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
He maketh peace [in] thy borders, [and] filleth thee with the finest of the wheat.
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
He sendeth forth his commandment [upon] earth: his word runneth very swiftly.
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
He giveth snow like wool: he scattereth the hoarfrost like ashes.
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
He casteth forth his ice like morsels: who can stand before his cold?
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
He sendeth out his word, and melteth them: he causeth his wind to blow, [and] the waters flow.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
He sheweth his word unto Jacob, his statutes and his judgments unto Israel.
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
He hath not dealt so with any nation: and [as for his] judgments, they have not known them. Praise ye the LORD.