Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
David’s. Blessed be Yahweh, my Rock, who teacheth my hands to war, my fingers to fight:
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
My lovingkindness and my stronghold, my high tower and my deliverer—mine! My buckler, and he in whom I have sought refuge, —He that subdueth my people under me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
O Yahweh! what is the earthborn, And yet thou hast acknowledged him, —the son of a mortal, And yet thou hast taken account of him:
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
The earthborn, resembleth, a vapour, his days, are like a passing shadow.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
O Yahweh! bow thy heavens and come down, Touch the mountains, that they smoke:
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Flash forth lightning, that thou mayest scatter them, Send out thine arrows, that thou mayest confound them:
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Put forth thy hands from on high: —Snatch me away and rescue me out of mighty waters, out of the hand of the sons of the alien,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
Whose mouth, hath spoken deceit, and, whose right hand, is a right hand of falsehood.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
O God! a new song, will I sing unto thee, —On a harp of ten strings, will I make music to thee:
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Who giveth victory unto kings—Who snatcheth away David his servant, from the calamitous sword.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Snatch me away and rescue me out of he hand of the sons of the alien, —whose mouth hath spoken deceit, and, whose right hand, is a right hand of falsehood: —
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
That, our sons, may be like plants well grown while yet young, —Our daughters, like corner pillars, —carved, in the construction of a palace:
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
Our garners, full, pouring out from one kind to another; Our flocks, multiplying by thousands—by myriads, in our open fields:
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
Our oxen, well-laden; no breaking in and no departing, —and no loud lament in our places of concourse: —
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
How happy the people that is in such a case! How happy the people that hath Yahweh for its God!
