Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The proverbs of Solomon, son of David, King of Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
For the knowledge of wisdom and correction, for discerning the sayings of intelligence;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
For receiving the correction of prudence, righteousness and justice, and equity;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
For giving To the simple shrewdness, To the young man, knowledge and discretion.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
A wise man, will hear, and will increase learning, and a, discreet man, wise counsels, will acquire,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
By gaining discernment of proverb, and satire, the words of the wise, and their dark sayings.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The reverence of Yahweh, is the beginning of knowledge, Wisdom and correction, the foolish have despised.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Hear, my son, the correction of thy father, and do not reject the instruction of thy mother;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For, a wreath of beauty, shall they be to thy head, and chains of ornament, to thy neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice thee, do not consent.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say—Come with us, —Let us lie in wait for blood, Let us watch in secret for him who is needlessly innocent;
Let us engulf them, like hades, alive, While in health, like them who are going down to the pit; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
All costly substance, shall we find, We shall fill our houses with spoil;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Thy lot, shalt thou cast into our midst, One purse, shall there be, for us all.
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My son, do not walk in the way with them, Withhold thy foot from their path.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For, their feet, to mischief, do run, and haste to the shedding of blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Surely, in vain, is spread the net, in the sight of aught that hath wings!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Yet, they, for their own blood, lie in wait, They watch in secret for their own life.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Such are the ways of every one that graspeth with greed, The life of the owners thereof, it taketh away!
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom, in the open place, soundeth forth, in the broadways, she raiseth her voice;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
At the head of bustling streets, she crieth aloud, —at the openings of the gates in the city—her sayings, she doth utter: —
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
How long, ye simple ones, will ye love simplicity? and, scoffers, in scoffing, delight them? and, dullards, hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Will ye turn, at my reproof? Lo! I will pour out to you my spirit, I will make known my words to you.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I called, and ye refused, I stretched out my hand, and no one regarded;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
But ye dismissed all my counsel, and, to my rebuke, would not yield,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also, at your calamity, will laugh, I will mock, when cometh your dread;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
When cometh as a crashing your dread, and, your calamity, as a storm-wind, overtaketh, when there come upon you, distress and anguish.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then, will they call me, but I will not answer, they will seek me diligently, but shall not find me.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Because they hated knowledge, and, the reverence of Yahweh, did not choose;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Consented not to my counsel, disdained all my rebuke,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and, with their own counsels, be filled.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For, the turning away of the simple, will slay them, —and, the carelessness of dullards, will destroy them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Whereas, he that hearkeneth unto me, shall dwell safely, and be at rest, without dread of misfortune.
