Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Signore, tu mi scruti e mi conosci, Al maestro del coro. Di Davide. Salmo.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
tu sai quando seggo e quando mi alzo. Penetri da lontano i miei pensieri,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
mi scruti quando cammino e quando riposo. Ti sono note tutte le mie vie;
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
la mia parola non è ancora sulla lingua e tu, Signore, gia la conosci tutta.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Alle spalle e di fronte mi circondi e poni su di me la tua mano.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Stupenda per me la tua saggezza, troppo alta, e io non la comprendo.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Dove andare lontano dal tuo spirito, dove fuggire dalla tua presenza?
Se salgo in cielo, là tu sei, se scendo negli inferi, eccoti. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Se prendo le ali dell'aurora per abitare all'estremità del mare,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
anche là mi guida la tua mano e mi afferra la tua destra.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Se dico: «Almeno l'oscurità mi copra e intorno a me sia la notte»;
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
nemmeno le tenebre per te sono oscure, e la notte è chiara come il giorno; per te le tenebre sono come luce.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Sei tu che hai creato le mie viscere e mi hai tessuto nel seno di mia madre.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Ti lodo, perché mi hai fatto come un prodigio; sono stupende le tue opere, tu mi conosci fino in fondo.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Non ti erano nascoste le mie ossa quando venivo formato nel segreto, intessuto nelle profondità della terra.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Ancora informe mi hanno visto i tuoi occhi e tutto era scritto nel tuo libro; i miei giorni erano fissati, quando ancora non ne esisteva uno.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Quanto profondi per me i tuoi pensieri, quanto grande il loro numero, o Dio;
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
se li conto sono più della sabbia, se li credo finiti, con te sono ancora.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Se Dio sopprimesse i peccatori! Allontanatevi da me, uomini sanguinari.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Essi parlano contro di te con inganno: contro di te insorgono con frode.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Non odio, forse, Signore, quelli che ti odiano e non detesto i tuoi nemici?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Li detesto con odio implacabile come se fossero miei nemici.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Scrutami, Dio, e conosci il mio cuore, provami e conosci i miei pensieri:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
vedi se percorro una via di menzogna e guidami sulla via della vita.
