< Псалми 139 >

1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
למנצח לדוד מזמור יהוה חקרתני ותדע
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
אתה ידעת שבתי וקומי בנתה לרעי מרחוק
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
ארחי ורבעי זרית וכל-דרכי הסכנתה
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
כי אין מלה בלשוני הן יהוה ידעת כלה
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
אחור וקדם צרתני ותשת עלי כפכה
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
פלאיה (פליאה) דעת ממני נשגבה לא-אוכל לה
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
אנה אלך מרוחך ואנה מפניך אברח
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
אם אסק שמים שם אתה ואציעה שאול הנך (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
אשא כנפי-שחר אשכנה באחרית ים
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
גם-שם ידך תנחני ותאחזני ימינך
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
ואמר אך-חשך ישופני ולילה אור בעדני
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
גם-חשך לא-יחשיך ממך ולילה כיום יאיר-- כחשיכה כאורה
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
כי-אתה קנית כליתי תסכני בבטן אמי
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
אודך-- על כי נוראות נפליתי נפלאים מעשיך ונפשי ידעת מאד
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
לא-נכחד עצמי ממך אשר-עשיתי בסתר רקמתי בתחתיות ארץ
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
גלמי ראו עיניך ועל-ספרך כלם יכתבו ימים יצרו ולא (ולו) אחד בהם
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
ולי--מה-יקרו רעיך אל מה עצמו ראשיהם
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
אספרם מחול ירבון הקיצתי ועודי עמך
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
אם-תקטל אלוה רשע ואנשי דמים סורו מני
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
אשר ימרוך למזמה נשוא לשוא עריך
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
הלוא-משנאיך יהוה אשנא ובתקוממיך אתקוטט
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
תכלית שנאה שנאתים לאויבים היו לי
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
חקרני אל ודע לבבי בחנני ודע שרעפי
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
וראה אם-דרך-עצב בי ונחני בדרך עולם

< Псалми 139 >