Притчи 3

1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

בני תורתי אל-תשכח ומצותי יצר לבך

2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

כי ארך ימים ושנות חיים-- ושלום יוסיפו לך

3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

חסד ואמת אל-יעזבך קשרם על-גרגרותיך כתבם על-לוח לבך

4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

ומצא-חן ושכל-טוב-- בעיני אלהים ואדם

5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

בטח אל-יהוה בכל-לבך ואל-בינתך אל-תשען

6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

בכל-דרכיך דעהו והוא יישר ארחתיך

7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

אל-תהי חכם בעיניך ירא את-יהוה וסור מרע

8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

רפאות תהי לשרך ושקוי לעצמותיך

9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

כבד את-יהוה מהונך ומראשית כל-תבואתך

10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

וימלאו אסמיך שבע ותירוש יקביך יפרצו

11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

מוסר יהוה בני אל-תמאס ואל-תקץ בתוכחתו

12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

כי את אשר יאהב יהוה יוכיח וכאב את-בן ירצה

13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

אשרי אדם מצא חכמה ואדם יפיק תבונה

14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.

כי טוב סחרה מסחר-כסף ומחרוץ תבואתה

15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

יקרה היא מפניים (מפנינים) וכל-חפציך לא ישוו-בה

16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

ארך ימים בימינה בשמאולה עשר וכבוד

17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

דרכיה דרכי-נעם וכל-נתיבותיה שלום

18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

עץ-חיים היא למחזיקים בה ותמכיה מאשר

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

יהוה--בחכמה יסד-ארץ כונן שמים בתבונה

20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

בדעתו תהומות נבקעו ושחקים ירעפו-טל

21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

בני אל-ילזו מעיניך נצר תשיה ומזמה

22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

ויהיו חיים לנפשך וחן לגרגרתיך

23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

אז תלך לבטח דרכך ורגלך לא תגוף

24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

אם-תשכב לא-תפחד ושכבת וערבה שנתך

25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

אל-תירא מפחד פתאם ומשאת רשעים כי תבא

26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

כי-יהוה יהיה בכסלך ושמר רגלך מלכד

27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

אל-תמנע-טוב מבעליו-- בהיות לאל ידיך (ידך) לעשות

28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

אל-תאמר לרעיך (לרעך) לך ושוב--ומחר אתן ויש אתך

29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

אל-תחרש על-רעך רעה והוא-יושב לבטח אתך

30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

אל-תרוב (תריב) עם-אדם חנם-- אם-לא גמלך רעה

31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

אל-תקנא באיש חמס ואל-תבחר בכל-דרכיו

32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

כי תועבת יהוה נלוז ואת-ישרים סודו

33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

מארת יהוה בבית רשע ונוה צדיקים יברך

34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

אם-ללצים הוא-יליץ ולעניים (ולענוים) יתן-חן

35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.

כבוד חכמים ינחלו וכסילים מרים קלון