Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

For David, [a Psalm] of Jeremias. By the rivers of Babylon, there we sat; and wept when we remembered Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

We hung our harps on the willows in the midst of it.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there they that had taken us captive asked of us the words of a song; and they that had carried us away [asked] a hymn, [saying], Sing us [one] of the songs of Sion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

How should we sing the Lord's song in a strange land?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget [its skill].

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

May my tongue cleave to my throat, if I do not remember thee; if I do not prefer Jerusalem as the chief of my joy.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, O Lord, the children of Edom in the day of Jerusalem; who said, Rase [it], rase [it], even to its foundations.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Wretched daughter of Babylon! blessed [shall he be] who shall reward thee as thou hast rewarded us.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Blessed [shall he be] who shall seize and dash thine infants against the rock.