Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
Pris Herren, for han er god, hans miskunnhet varer evindelig.
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Så sie Herrens gjenløste, de som han har gjenløst av nødens hånd,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
og som han har samlet fra landene, fra øst og fra vest, fra nord og fra havet.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
De fór vill i ørkenen, i et uveisomt øde, de fant ikke en by å bo i.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
De var hungrige og tørste, deres sjel vansmektet i dem.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Da ropte de til Herren i sin nød; av deres trengsler utfridde han dem,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
og han førte dem på rett vei, så de gikk til en by de kunde bo i.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn;
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
for han mettet den vansmektende sjel og fylte den hungrige sjel med godt.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
De satt i mørke og i dødsskygge, bundet i elendighet og jern,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
fordi de hadde vært gjenstridige mot Guds ord og foraktet den Høiestes råd.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Derfor bøide han deres hjerter ved lidelse; de snublet, og det var ikke nogen hjelper.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Da ropte de til Herren i sin nød; av deres trengsler frelste han dem.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
Han førte dem ut av mørke og dødsskygge og rev sønder deres bånd.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
for han brøt sønder porter av kobber og hugg sønder bommer av jern.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
De var dårer og blev plaget for sin syndige vei og for sine misgjerninger;
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
deres sjel vemmedes ved all mat, og de kom nær til dødens porter.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Da ropte de til Herren i sin nød; av deres trengsler frelste han dem.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
Han sendte sitt ord og helbredet dem og reddet dem fra deres graver.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn;
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
og ofre takkoffere og fortelle om hans gjerninger med jubel.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
De som fór ut på havet i skib, som drev handel på store vann,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
de så Herrens gjerninger og hans underverker på dypet.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
Han bød og lot det komme en stormvind, og den reiste dets bølger.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
De fór op imot himmelen, de fór ned i avgrunnene, deres sjel blev motløs i ulykken.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
De tumlet og vaklet som en drukken mann, og all deres visdom blev til intet.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Da ropte de til Herren i sin nød, og av deres trengsler førte han dem ut.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
Han lot stormen bli til stille, og bølgene omkring dem tidde.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Og de gledet sig over at de la sig; og han førte dem til den havn de ønsket.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
og ophøie ham i folkets forsamling og love ham der hvor de gamle sitter.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
Han gjorde elver til en ørken og vannkilder til et tørstig land,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
et fruktbart land til et saltland for deres ondskaps skyld som bodde der.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
Han gjorde en ørken til en vannrik sjø og et tørt land til vannkilder.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
Og han lot de hungrige bo der, og de grunnla en by til å bo i.
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
Og de tilsådde akrer og plantet vingårder, og de vant den frukt de bar.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
Og han velsignet dem, og de blev meget tallrike, og av fe gav han dem ikke lite.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Så minket de igjen og blev nedbøiet ved trengsel, ulykke og sorg.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
Han som utøser forakt over fyrster og lar dem fare vill i et uveisomt øde,
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
han ophøiet den fattige av elendighet og gjorde slektene som hjorden.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
De opriktige ser det og gleder sig, og all ondskap lukker sin munn.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Den som er vis, han akte på dette og merke på Herrens nådegjerninger!
