Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Hallelujah! Give thanks to the Lord for his goodness, for his kindness endures forever.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Who can describe his heroic deeds, or publish all his praise?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Happy they who act justly, and do righteousness evermore.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Remember me, Lord, as you remember your people, and visit me with your gracious help.
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
May I see the good fortune of your elect, may I share in the joy of your nation, and in the pride of your heritage.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
We, like our fathers, have sinned, we have done perversely and wickedly
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
In the land of Egypt our fathers, all heedless of your wonders, and unmindful of your great kindness, at the Red Sea defied the Most High.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
But true to his name he saved them, in order to show his might.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
He rebuked the Red Sea, and it dried; they marched through the depths as through desert,
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
saved from the hand of the hostile, redeemed from the hand of the foe.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
The waters covered their enemies: not one of them was left.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
So then they believed in his words, and began to sing his praise.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
But soon they forgot his deeds: they did not wait for his counsel.
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
Their greed was ravenous in the desert; they put God to the test in the wilderness.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
He gave them the thing they had asked for, but sent wasting disease among them.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
The camp grew jealous of Moses and of Aaron, holy one of the Lord.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
The earth opened and swallowed up Dathan, and covered Abiram’s company.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
Fire broke out on their company, flame kindled upon the wicked.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
They made a calf in Horeb, and bowed to the molten image.
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
They exchanged their glorious God for the image of ox that eats grass.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
They forgot the God who had saved them by mighty deeds in Egypt
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
Wonders in the land of Ham, terrors by the Red Sea.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
So he vowed, and would have destroyed them, but for Moses his elect, who stepped into the breach before him, to divert his deadly wrath.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
They spurned the delightsome land, they refused to believe in his word.
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
They grumbled in their tents, would not listen to the voice of the Lord.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
So he swore with uplifted hand to lay them low in the wilderness;
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
to disperse their seed among heathen, to scatter them over the world.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
Then they joined them to Baal of Peor, and ate what was offered the dead.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
They provoked him to wrath by their deeds, and plague broke out among them.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Then Phinehas stood between, and so the plague was stayed;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
and it was counted to him for righteousness unto all generations forever.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
They angered him at the waters of Meribah, through them it went ill with Moses.
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
They rebelled against his spirit, and he uttered speech that was rash.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
They did not destroy the nations, as the Lord had commanded them;
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
but they mingled with the heathen, and learned to do as they did.
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
Their idol gods they worshipped, and they were ensnared by them.
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
They sacrificed their sons and their daughters to the demons.
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
They poured out innocent blood the blood of their sons and daughters whom they offered to Canaan’s idols, and the land was polluted with blood.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
They became unclean by their works, and adulterous in their deeds.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
Then the Lord’s fury was on his people, filled with horror at his inheritance.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
He delivered them to the heathen, to the sway of those who hated them.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
Their enemies oppressed them, and subdued them under their hand.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Many a time he saved them, but they rebelled at his counsel, and were brought low by their wrongdoing.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Yet he looked upon their distress, when he heard their cry.
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
He remembered his covenant, and, in his great kindness, relented.
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
He caused them to be pitied by all who carried them captive.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Save us, O Lord our God, and gather us out of the nations, to give thanks to your holy name, and to make our boast of your praise.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Blessed be the Lord, the God of Israel, from everlasting to everlasting. And let all the people say “Amen.” Praise the Lord.
