Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Blagoslavljaj Gospoda, oh moja duša. Oh Gospod, moj Bog, ti si tako velik, oblečen si s častjo in veličanstvom.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Ki se pokrivaš s svetlobo kakor z obleko, ki razteguješ nebo kakor zaveso.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Ki polagaš bruna svojih sob v vodah, ki delaš oblake [za] svoj bojni voz, ki hodiš na perutih vetra.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Ki svoje angele delaš za duhove, svoje služabnike za goreč ogenj.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Ki polagaš temelje zemlji, da na veke ne bo odstranjena.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Pokrivaš jo z globinami kakor z obleko; vode stojijo nad gorami.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Ob tvojem oštevanju so zbežale, ob glasu tvojega groma so odhitele.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Gredo gor po gorah, gredo dol po dolinah, na kraj, ki si ga ti osnoval zanje.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Postavil si mejo, da je ne morejo prečkati, da se ponovno ne obrnejo in ne pokrijejo zemlje.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
On izvire pošilja v doline, ki tečejo med hribi.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Dajejo piti vsaki poljski živali, divji osli si gasijo žejo.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Poleg njih bo perjad neba, ki žvrgoli med mladikami, imela svoje prebivališče.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Iz svojih sob namaka hribe; zemlja je nasičena s sadom tvojih del.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Travi povzroča, da raste za živino in zelišče za služenje človeku, da lahko obrodi hrano iz zemlje
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
in vino, da razveseljuje človekovo srce in olje, da njegovemu obrazu stori, da zasveti in kruh, ki utrjuje človekovo srce.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Gospodova drevesa so polna soka, libanonske cedre, ki jih je posadil,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
kjer si ptice pletejo svoja gnezda; glede štorklje, so ciprese njena hiša.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Visoki hribi so zatočišče za divje koze in skale za kunce.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Luno je določil za obdobja, sonce pozna svoje zahajanje.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Delaš temo in je noč, ko vse gozdne živali lazijo naprej.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Mladi levi rjovejo za svojim plenom in iščejo svojo hrano od Boga.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Sonce vzhaja, zberejo se skupaj in se zleknejo v svoje brloge.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Človek hodi naprej k svojemu delu in k svojemu trudu do večera.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Oh Gospod, kako mnogotera so tvoja dela! V modrosti si jih vsa naredil; zemlja je polna tvojih bogastev.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Tako je to veliko in široko morje, v katerem so brezštevilne plazeče stvari, tako majhne kakor velike živali.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Tam se vozijo ladje, tam je ta leviatán, ki si ga naredil, da se igra v njem.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Vsi ti čakajo nate, da jim lahko daš njihovo hrano v pravšnjem obdobju.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
To jim daješ, pobirajo; odpiraš svojo roko, nasičujejo se z dobrim.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Skrivaš svoj obraz, preplašijo se; jemlješ njihov dih, poginejo in se vrnejo k svojemu prahu.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Svojega duha pošiljaš naprej, ustvarjeni so; in obnavljaš obličje zemlje.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Gospodova slava bo vztrajala na veke. Gospod se bo veselil v svojih delih.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Gleda na zemljo in ta se trese; dotika se hribov in se kadijo.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Dokler živim, bom prepeval Gospodu; dokler imam svoj obstoj, bom prepeval hvalo svojemu Bogu.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Moje premišljevanje o njem bo prijetno; veselil se bom v Gospodu.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Naj bodo grešniki použiti z zemlje in naj zlobnega ne bo več. Blagoslavljaj Gospoda, oh moja duša. Hvalite Gospoda.
