Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Mon âme, bénis l'Éternel! Éternel, mon Dieu, tu es merveilleusement grand; tu es revêtu de splendeur et de majesté.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Il s'enveloppe de lumière comme d'un vêtement; il étend les cieux comme une tenture.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Il construit sa haute demeure avec les eaux; il fait des nuées son char; il se promène sur les ailes du vent.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Il fait des vents ses messagers, des flammes de feu ses serviteurs.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Il a posé la terre sur ses bases; elle est inébranlable à jamais.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Tu l'avais couverte de l'abîme comme d'un vêtement; les eaux se tenaient sur les montagnes.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
A ta menace, elles se retirèrent; au bruit de ton tonnerre, elles s'enfuirent.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Les montagnes s'élevèrent, les vallées s'abaissèrent au lieu que tu leur avais assigné.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Tu as fixé pour les eaux une borne qu'elles ne passeront pas; elles ne reviendront pas couvrir la terre.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Il envoie des sources dans les vallées, et elles courent entre les montagnes.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Elles abreuvent toutes les bêtes des champs; les ânes sauvages y étanchent leur soif.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Les oiseaux habitent sur leurs bords, faisant résonner leur voix dans le feuillage.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
De sa haute demeure, il abreuve les montagnes; la terre est rassasiée du fruit de tes œuvres.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Il fait germer le foin pour le bétail et l'herbe pour le service de l'homme, faisant sortir la nourriture de la terre;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Et le vin qui réjouit le cœur de l'homme et fait resplendir son visage plus que l'huile; et le pain qui soutient le cœur de l'homme.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Les arbres de l'Éternel sont rassasiés, les cèdres du Liban qu'il a plantés.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
C'est là que les oiseaux font leurs nids; les cyprès sont la demeure de la cigogne;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Les hautes montagnes sont pour les bouquetins; les rochers sont la retraite des lapins.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Il a fait la lune pour marquer les temps; le soleil connaît son coucher.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Tu amènes les ténèbres, et la nuit vient, où toutes les bêtes des forêts se promènent.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Les lionceaux rugissent après la proie, et pour demander à Dieu leur pâture.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Le soleil se lève; ils se retirent, et se couchent dans leurs tanières.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Alors l'homme sort à son ouvrage, et à son travail jusqu'au soir.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
O Éternel, que tes œuvres sont en grand nombre! Tu les as toutes faites avec sagesse; la terre est pleine de tes richesses.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Et cette grande et vaste mer! Là sont des animaux sans nombre, gros et petits.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Là se promènent les navires, et ce Léviathan que tu as formé pour s'y jouer.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Tous, ils s'attendent à toi, pour que tu leur donnes leur nourriture en son temps.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Tu la leur donnes, et ils la recueillent; tu ouvres ta main, et ils sont rassasiés de biens.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Caches-tu ta face? ils sont éperdus; retires-tu leur souffle? ils expirent, et retournent en leur poussière.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Envoies-tu ton esprit? ils sont créés, et tu renouvelles la face de la terre.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Que la gloire de l'Éternel dure à toujours! Que l'Éternel se réjouisse dans ses œuvres!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Il regarde la terre et elle tremble; il touche les montagnes et elles fument.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Je chanterai à l'Éternel tant que je vivrai; je psalmodierai à mon Dieu tant que j'existerai.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Que ma méditation lui soit agréable! Je me réjouirai en l'Éternel.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Que les pécheurs disparaissent de la terre, et que les méchants ne soient plus! Mon âme, bénis l'Éternel! Louez l'Éternel!
