Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, Thou art very great; Thou art clothed with glory and majesty.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Who coverest Thyself with light as with a garment, who stretchest out the heavens like a curtain;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who layest the beams of Thine upper chambers in the waters, who makest the clouds Thy chariot, who walkest upon the wings of the wind;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who makest winds Thy messengers, the flaming fire Thy ministers.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Who didst establish the earth upon its foundations, that it should not be moved for ever and ever;
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Thou didst cover it with the deep as with a vesture; the waters stood above the mountains.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At Thy rebuke they fled, at the voice of Thy thunder they hasted away —
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
The mountains rose, the valleys sank down — unto the place which Thou hadst founded for them;
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Thou didst set a bound which they should not pass over, that they might not return to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Who sendest forth springs into the valleys; they run between the mountains;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They give drink to every beast of the field, the wild asses quench their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Beside them dwell the fowl of the heaven, from among the branches they sing.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Who waterest the mountains from Thine upper chambers; the earth is full of the fruit of Thy works.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Who causeth the grass to spring up for the cattle, and herb for the service of man; to bring forth bread out of the earth,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
And wine that maketh glad the heart of man, making the face brighter than oil, and bread that stayeth man's heart.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of the LORD have their fill, the cedars of Lebanon, which He hath planted;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Wherein the birds make their nests; as for the stork, the fir-trees are her house.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high mountains are for the wild goats; the rocks are a refuge for the conies.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Who appointedst the moon for seasons; the sun knoweth his going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou makest darkness, and it is night, wherein all the beasts of the forest do creep forth.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
The young lions roar after their prey, and seek their food from God.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun ariseth, they slink away, and couch in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
How manifold are Thy works, O LORD! In wisdom hast Thou made them all; the earth is full of Thy creatures.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Yonder sea, great and wide, therein are creeping things innumerable, living creatures, both small and great.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There go the ships; there is leviathan, whom Thou hast formed to sport therein.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
All of them wait for Thee, that Thou mayest give them their food in due season.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Thou givest it unto them, they gather it; Thou openest Thy hand, they are satisfied with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Thou hidest Thy face, they vanish; Thou withdrawest their breath, they perish, and return to their dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Thou sendest forth Thy spirit, they are created; and Thou renewest the face of the earth.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
May the glory of the LORD endure for ever; let the LORD rejoice in His works!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Who looketh on the earth, and it trembleth; He toucheth the mountains, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing unto the LORD as long as I live; I will sing praise to my God while I have any being.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Let my musing be sweet unto Him; as for me, I will rejoice in the LORD.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Let sinners cease out of the earth, and let the wicked be no more. Bless the LORD, O my soul. Hallelujah.
