Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bless Jehovah, O my soul. O Jehovah my God, thou art very great; Thou art clothed with honor and majesty:
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Who coverest thyself with light as with a garment; Who stretchest out the heavens like a curtain;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who layeth the beams of his chambers in the waters; Who maketh the clouds his chariot; Who walketh upon the wings of the wind;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who maketh winds his messengers; Flames of fire his ministers;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Who laid the foundations of the earth, That it should not be moved for ever.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Thou coveredst it with the deep as with a vesture; The waters stood above the mountains.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At thy rebuke they fled; At the voice of thy thunder they hasted away
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
(The mountains rose, the valleys sank down) Unto the place which thou hadst founded for them.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Thou hast set a bound that they may not pass over; That they turn not again to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
He sendeth forth springs into the valleys; They run among the mountains;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They give drink to every beast of the field; The wild asses quench their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
By them the birds of the heavens have their habitation; They sing among the branches.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
He watereth the mountains from his chambers: The earth is filled with the fruit of thy works.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
He causeth the grass to grow for the cattle, And herb for the service of man; That he may bring forth food out of the earth,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
And wine that maketh glad the heart of man, [And] oil to make his face to shine, And bread that strengtheneth man’s heart.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of Jehovah are filled [with moisture], The cedars of Lebanon, which he hath planted;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Where the birds make their nests: As for the stork, the fir-trees are her house.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high mountains are for the wild goats; The rocks are a refuge for the conies.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He appointed the moon for seasons: The sun knoweth his going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou makest darkness, and it is night, Wherein all the beasts of the forest creep forth.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
The young lions roar after their prey, And seek their food from God.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun ariseth, they get them away, And lay them down in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man goeth forth unto his work And to his labor until the evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
O Jehovah, how manifold are thy works! In wisdom hast thou made them all: The earth is full of thy riches.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Yonder is the sea, great and wide, Wherein are things creeping innumerable, Both small and great beasts.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There go the ships; There is leviathan, whom thou hast formed to play therein.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
These wait all for thee, That thou mayest give them their food in due season.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Thou givest unto them, they gather; Thou openest thy hand, they are satisfied with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Thou hidest thy face, they are troubled; Thou takest away their breath, they die, And return to their dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Thou sendest forth thy Spirit, they are created; And thou renewest the face of the ground.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Let the glory of Jehovah endure for ever; Let Jehovah rejoice in his works:
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Who looketh on the earth, and it trembleth; He toucheth the mountains, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing unto Jehovah as long as I live: I will sing praise to my God while I have any being.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Let my meditation be sweet unto him: I will rejoice in Jehovah.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Let sinners be consumed out of the earth. And let the wicked be no more. Bless Jehovah, O my soul. Praise ye Jehovah.
