Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The parablis of Salomon, the sone of Dauid, king of Israel;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
to kunne wisdom and kunnyng;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
to vndurstonde the wordis of prudence; and to take the lernyng of teching; to take riytfulnesse, and dom, and equyte;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
that felnesse be youun to litle children, and kunnyng, and vndurstonding to a yong wexynge man.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
A wise man heringe schal be wisere; and a man vndurstondinge schal holde gouernails.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
He schal perseyue a parable, and expownyng; the wordis of wise men, and the derk figuratif spechis of hem.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The drede of the Lord is the bigynning of wisdom; foolis dispisen wisdom and teching.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
My sone, here thou the teching of thi fadir, and forsake thou not the lawe of thi modir;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
that grace be addid, ethir encreessid, to thin heed, and a bie to thi necke.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Mi sone, if synneris flateren thee, assente thou not to hem.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If thei seien, Come thou with vs, sette we aspies to blood, hide we snaris of disseitis ayens an innocent without cause;
swolowe we him, as helle swolowith a man lyuynge; and al hool, as goynge doun in to a lake; we schulen fynde al preciouse catel, (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
we schulen fille oure housis with spuylis; sende thou lot with vs,
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
o purs be of vs alle;
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
my sone, go thou not with hem; forbede thi foot fro the pathis of hem.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For the feet of hem rennen to yuel; and thei hasten to schede out blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
But a net is leid in veyn bifore the iyen of briddis, that han wengis.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Also `thilke wickid disseyueris setten aspies ayens her owne blood; and maken redi fraudis ayens her soulis.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So the pathis of ech auerouse man rauyschen the soulis of hem that welden.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom prechith with outforth; in stretis it yyueth his vois.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
It crieth ofte in the heed of cumpenyes; in the leeues of yatis of the citee it bringith forth hise wordis,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
and seith, Hou long, ye litle men in wit, louen yong childhod, and foolis schulen coueyte tho thingis, that ben harmful to hem silf, and vnprudent men schulen hate kunnyng?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Be ye conuertid at my repreuyng; lo, Y schal profre forth to you my spirit, and Y schal schewe my wordis.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
For Y clepide, and ye forsoken; Y helde forth myn hond, and noon was that bihelde.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Ye dispisiden al my councel; and chargiden not my blamyngis.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
And Y schal leiye in youre perisching; and Y schal scorne you, whanne that, that ye dreden, cometh to you.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Whanne sodeyne wretchidnesse fallith in, and perisching bifallith as tempest; whanne tribulacioun and angwisch cometh on you.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Thanne thei schulen clepe me, and Y schal not here; thei schulen rise eerli, and thei schulen not fynde me.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
For thei hatiden teching, and thei token not the drede of the Lord,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
nether assentiden to my councel, and depraueden al myn amendyng.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therfor thei schulen ete the fruytis of her weie; and thei schulen be fillid with her counseils.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
The turnyng awei of litle men in wit schal sle hem; and the prosperite of foolis schal leese hem.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But he that herith me, schal reste with outen drede; and he schal vse abundaunce, whanne the drede of yuels is takun awei.
