< Притчи 9 >
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Premudrost sazida sebi kuæu, i otesa sedam stupova;
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
Pokla stoku svoju, rastvori vino svoje, i postavi sto svoj.
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
Posla djevojke svoje, te zove svrh visina gradskih:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
Ko je lud, neka se uvrati ovamo. I bezumnima veli:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
Hodite, jedite hljeba mojega, i pijte vina koje sam rastvorila.
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Ostavite ludost i biæete živi, i idite putem razuma.
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
Ko uèi potsmjevaèa, prima sramotu; i ko kori bezbožnika, prima rug.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Ne karaj potsmjevaèa da ne omrzne na te; karaj mudra, i ljubiæe te.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Kaži mudrome, i biæe još mudriji; pouèi pravednoga, i znaæe više.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Poèetak je mudrosti strah Gospodnji, i znanje je svetijeh stvari razum.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
Jer æe se mnom umnožiti dani tvoji i dodaæe ti se godine životu.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Ako budeš mudar, sebi æeš biti mudar; ako li budeš potsmjevaè, sam æeš tegliti.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
Žena bezumna plaha je, luda i ništa ne zna;
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
I sjedi na vratima od kuæe svoje na stolici, na visinama gradskim,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
Te vièe one koji prolaze, koji idu pravo svojim putem:
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
Ko je lud? neka se uvrati ovamo. I bezumnome govori:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
Voda je kradena slatka, i hljeb je sakriven ugodan.
18 Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада. (Sheol )
A on ne zna da su ondje mrtvaci i u dubokom grobu da su zvanice njezine. (Sheol )