Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Wisdom has built her house, she has hewn out her seven pillars:
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
She has killed her beasts; she has mingled her wine; she has also furnished her table.
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
She has sent forth her maidens: she cries on the highest places of the city,
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
Whoever is simple, let him turn in here: as for him that wants understanding, she says to him,
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
Come, eat of my bread, and drink of the wine which I have mingled.
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Forsake the foolish, and live; and go in the way of understanding.
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
He that reproves a scorner gets to himself shame: and he that rebukes a wicked man gets himself a blot.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Reprove not a scorner, lest he hate you: rebuke a wise man, and he will love you.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Give instruction to a wise man, and he will be yet wiser: teach a just man, and he will increase in learning.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
The fear of the LORD is the beginning of wisdom: and the knowledge of the holy is understanding.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
For by me your days shall be multiplied, and the years of your life shall be increased.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
If you be wise, you shall be wise for yourself: but if you scorn, you alone shall bear it.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
A foolish woman is clamorous: she is simple, and knows nothing.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
For she sits at the door of her house, on a seat in the high places of the city,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
To call passengers who go right on their ways:
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
Whoever is simple, let him turn in here: and as for him that wants understanding, she says to him,
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
Stolen waters are sweet, and bread eaten in secret is pleasant.
