< Притчи 8 >

1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
آیا ندای حکمت را نمی‌شنوید و به آواز بصیرت گوش نمی‌دهید؟
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
حکمت دم دروازه‌های شهر و سر چهارراه‌ها و جلوی در هر خانه‌ای ایستاده، می‌گوید:
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
«ای مردم، شما را صدا می‌زنم.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
ای انسانهای جاهل و نادان به ندای من گوش دهید و زیرکی و فهم کسب کنید.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
به من گوش دهید، زیرا سخنان من گرانبهاست. من حقیقت و راستی را بیان می‌کنم و از ناراستی نفرت دارم.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
سخنان من بر حق است و کسی را گمراه نمی‌کند.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
سخنان من برای کسی که گوش شنوا داشته باشد واضح و روشن است.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
تعلیمی که من می‌دهم از طلا و نقره گرانبهاتر است.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
ارزش من از یاقوت بیشتر است و هیچ چیز را نمی‌توان با من مقایسه کرد.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
«من حکمتم و از زیرکی و دانایی و بصیرت برخوردار می‌باشم.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
اگر کسی خداترس باشد، از بدی نفرت خواهد داشت. من از غرور و تکبر، رفتار و گفتار نادرست متنفرم.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
«منم که هدایت می‌کنم و فهم و بصیرت می‌بخشم. به نیروی من پادشاهان سلطنت می‌کنند و قضات به عدل و انصاف قضاوت می‌نمایند.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
تمام رهبران و بزرگان جهان به کمک من حکمرانی می‌کنند.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
«من کسانی را که مرا دوست دارند، دوست می‌دارم. آنانی که در جستجوی من باشند مرا خواهند یافت.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
ثروت و حرمت، اموال و موفقیت در اختیار من است.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
بخشش‌های من از طلای ناب و نقرهٔ خالص بهتر است.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
راههای من عدل و حق است.
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
ثروت حقیقی از آن کسانی است که مرا دوست دارند، زیرا من خزانه‌های ایشان را پر می‌سازم.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
«در ابتدا، قبل از آفرینش عالم هستی، خداوند مرا با خود داشت.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
از ازل، پیش از به وجود آمدن جهان، من شکل گرفتم.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
قبل از پیدایش اقیانوسها و چشمه‌های پر آب،
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
قبل از آنکه کوهها و تپه‌ها به وجود آیند،
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
قبل از آنکه خدا زمین و صحراها و حتی خاک را بیافریند من به وجود آمدم.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
«هنگامی که خدا آسمان را استوار ساخت و افق را بر سطح آبها کشید من آنجا بودم.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
وقتی ابرها را در آسمان گسترانید و چشمه‌ها را از اعماق جاری نمود،
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
وقتی حدود دریاها را تعیین کرد تا آبها از آن تجاوز نکنند و وقتی اساس زمین را بنیاد نهاد،
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
من نزد او معمار بودم. موجب شادی همیشگی او بودم و در حضورش شادی می‌کردم.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
دنیا و انسانهایی که او آفریده بود مایهٔ خوشی من بودند.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
«پس ای جوانان به من گوش دهید، زیرا همهٔ کسانی که از دستورهای من پیروی می‌کنند سعادتمندند.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
به نصیحت من گوش کنید؛ عاقل باشید و نصیحت مرا رد نکنید.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
خوشا به حال کسی که به من گوش دهد و هر روز جلوی در خانهٔ من انتظار مرا بکشد،
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
زیرا هر که مرا بیابد حیات را یافته و خداوند را خشنود ساخته است؛
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
اما کسی که مرا از دست بدهد به جانش لطمه می‌زند، آنانی که از من متنفر باشند مرگ را دوست دارند.»

< Притчи 8 >