Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
I oƣlum, ǝgǝr dostungƣa borun bolƣan bolsang, Yat kixining ⱪǝrzini tɵlǝxkǝ ⱪol berixip wǝdǝ bǝrgǝn bolsang,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Əgǝr ɵz sɵzüngdin ilinƣan bolsang, Ɵz wǝdǝng bilǝn baƣlinip ⱪalsang,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
U yeⱪiningning ⱪoliƣa qüxkǝnliking üqün, Amal ⱪilip ɵzüngni uningdin ⱪutⱪuz — Dǝrⱨal yeⱪiningning yeniƣa berip, ɵzüngni kǝmtǝr tutup [xu ixtin] haliy ⱪilixini ɵtünüp sora.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Jǝrǝn xikarqining ⱪolidin ⱪutuluxⱪa tirixⱪandǝk, Ⱪux owqining ⱪolidin qiⱪixⱪa tirixⱪandǝk, Ⱪutulmiƣuqǝ uhlap yatma, Ⱨǝtta ügdǝp arammu alma.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
I ⱨurun, qɵmülining yeniƣa berip [uningdin ɵgǝn], Uning tirikqilik yolliriƣa ⱪarap dana bol.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Ularning baxliⱪi, ǝmǝldari, ⱨɵkümdari yoⱪ bolsimu,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Lekin ular yazda yilning eⱨtiyaji üqün ax topliwalidu, Ⱨosul pǝslidǝ ozuⱪ tǝyyarliwalidu.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
I ⱨurun, ⱪaqanƣiqǝ uhlap yatisǝn? Ⱪaqan ornungdin turisǝn?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Sǝn: — Birdǝm kɵz yumuwalay, birdǝm uhliwalay, Birdǝm ⱪolumni ⱪoxturup yetiwalay, — dǝysǝn.
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Lekin uhlap yatⱪanda, miskinlik ⱪaraⱪqidǝk kelip seni basidu, Yoⱪsulluⱪ huddi ⱪoralliⱪ bulangqidǝk ⱨujumƣa ɵtidu.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Ərzimǝs, pǝyli buzuⱪ adǝm ⱨǝmmila yǝrdǝ yalƣan eytip, pǝslikni sɵzlǝydu.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
U kɵz ⱪisip, Putliri bilǝn ixarǝ ⱪilip, Barmaⱪliri bilǝn kɵrsitidu;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Kɵnglidǝ aldamqiliⱪla yatidu, U daim rǝzillikning koyida bolidu, Ⱨǝmmila yǝrdǝ jedǝl-majira teriydu.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Xunga uningƣa bekitilgǝn bala-ⱪaza uni tuyuⱪsiz basidu, U biraⱪla dawaliƣusiz yanjilidu.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Pǝrwǝrdigar nǝprǝtlinidiƣan altǝ nǝrsǝ bar, Bǝrⱨǝⱪ, yǝttǝ nǝrsǝ Uningƣa yirginqliktur.
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Ular bolsa, Tǝkǝbburluⱪ bilǝn ⱪaraydiƣan kɵz, Yalƣan sɵzlǝydiƣan til, Bigunaⱨlarning ⱪenini tɵküzidiƣan ⱪol,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Suyiⱪǝst oylaydiƣan kɵngül, Yamanliⱪ ⱪilixⱪa tez yügürǝydiƣan putlar,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Yalƣan sɵzlǝydiƣan sahta guwaⱨqi, Buradǝr-ⱪerindaxliri arisiƣa bɵlgünqilik salƣuqi kixidur.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
I oƣlum, atangning ǝmrigǝ ǝmǝl ⱪil; Anangning kɵrsǝtmisidin qiⱪma.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Ularning sɵzini ⱪǝlbinggǝ tengip, Ularni boynungƣa marjandǝk ⱪilip esiwal.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Yolƣa qiⱪⱪiningda ular seni yetǝklǝydu, Uhliƣiningda ular seni saⱪlaydu, Uyⱪudin oyƣanƣiningda ular seni hǝwǝrlǝndüridu.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Qünki [Hudaning] pǝrmani yoruⱪ qiraƣ, Uning muⱪǝddǝs ⱪanuni nurdur; Tǝrbiyǝning tǝnbiⱨliri bolsa ⱨayatliⱪ yolidur.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Ular seni buzuⱪ hotundin saⱪliƣuqi, Yat hotunning xerin sɵzliridin yiraⱪ ⱪilƣuqidur.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Uning guzǝllikigǝ kɵnglüngni baƣlimiƣin, Uning ⱪax-kɵz oynitixi seni ǝsirgǝ almisun.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Qünki buzuⱪ ayallar tüpǝylidin adǝmlǝr bir parqǝ nanƣimu zar bolidu, Yat adǝmning [zinahor] ayali bolsa kixining ⱪimmǝtlik jenini ɵzigǝ ow ⱪiliwalidu.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Otni ⱪoynungƣa salsang, Ɵz kiyimingni kɵydürmǝmsǝn?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Qoƣning üstidǝ dǝssǝp mangsang putungni kɵydürmǝmsǝn?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Baxⱪilarning ayali bilǝn bir orunda yatidiƣan kixi xundaⱪ bolidu; Kim uningƣa tegip kǝtsǝ aⱪiwitidin ⱪutulalmaydu.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Aq ⱪalƣanda ⱪorsiⱪini toyƣuzux üqün oƣriliⱪ ⱪilƣan kixini baxⱪilar kǝmsitmǝydu;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Xundaⱪ turuⱪluⱪ u tutulup ⱪalsa, Igisigǝ yǝttini tɵlǝxkǝ toƣra kelidu; U ɵz ɵyidiki ⱨǝmmǝ nǝrsisini tapxuridu.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Ⱨalbuki, baxⱪilarning hotuni bilǝn zina ⱪilƣuqi uningdinmu [bǝttǝr bolup], tolimu ƣǝplǝtliktur; Undaⱪ ⱪilƣuqi ɵz-ɵzini ⱨalak ⱪilidu.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
U zǝhmǝt yǝydu, xǝrmǝndǝ bolidu, Uning rǝswasi ⱨeq ɵqürülmǝydu.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Qünki künlǝx oti ǝrni dǝrƣǝzǝpkǝ kǝltüridu, Intiⱪam alƣan künidǝ u ⱨeq rǝⱨim ⱪilmaydu.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Tɵlǝm puli berǝy desǝngmu u ⱪobul ⱪilmaydu, Ⱨǝrⱪanqǝ sowƣa-salam bǝrsǝngmu uni besiⱪturƣili bolmaydu.
