Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
I oƣlum, sɵzlirimgǝ ǝmǝl ⱪil, Tapxuruⱪlirimni yürikingdǝ saⱪla.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Tapxuruⱪlirimƣa ǝmǝl ⱪilsang, yaxnaysǝn; Tǝlimlirimni kɵz ⱪariquⱪungni asriƣandǝk asra.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Ularni barmaⱪliringƣa tengip ⱪoy, Ⱪǝlb tahtangƣa yeziwal.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Danaliⱪni, sǝn ⱨǝdǝ-singlim, degin, Pǝm-parasǝtni «tuƣⱪinim» dǝp qaⱪir.
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
Xundaⱪ ⱪilsang, ular seni yat hotundin yiraⱪlaxturidu, Aƣzidin siliⱪ sɵz qiⱪidiƣan yoqun ayaldin neri ⱪilidu.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
[Bir ⱪetim] ɵyning derizǝ kɵznǝkliridin taxⱪiriƣa ⱪariƣinimda,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
Birnǝqqǝ yax, sadda yigitlǝrni kɵrdüm, Ularning iqidin bir ǝⱪilsizni kɵrüp ⱪaldim,
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
U koqa boylap buzuⱪ [hotun turuxluⱪ] doⱪmuxtin ɵtüp, Andin uning ɵyi tǝrǝpkǝ ⱪarap mangdi.
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
Kǝqⱪurun ⱪarangƣu qüxkǝndǝ, Zulmǝt keqǝ, ay ⱪarangƣusida [ixiki aldidin ɵtti].
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
Mana, ɵydin bir hotun qiⱪip uni kütüwaldi; Kiyimi paⱨixǝ ayallarningkidǝk bolup, Niyiti ⱨiylǝ-mikir idi.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Aƣzi bixǝm-ⱨayasiz, naⱨayiti jaⱨil bir hotun, U ɵyidǝ turmaydu,
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Birdǝ mǝⱨǝllidǝ, birdǝ mǝydanlarda, U koqilardiki ⱨǝr doⱪmuxta paylap yüridu.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
Ⱨeliⱪi yax yigitni tartip, uni sɵyüp, Nomussizlarqǝ uningƣa: —
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
«Ɵyümdǝ «inaⱪliⱪ ⱪurbanliⱪi» gɵxi bar, Mǝn bügün Hudaƣa ⱪǝsǝm ⱪilƣan ⱪurbanliⱪni ⱪildim,
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Xunga mǝn sizni qaⱪirƣili qiⱪtim, Didaringizƣa tǝlpünüp izdidim. Əmdi sizni tepiwaldim!
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Karwitimƣa Misirning kǝxtilik, yolluⱪ libas yapⱪuqlirini yaptim.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
Orun-kɵrpilirimgǝ hux puraⱪ murmǝkki, muǝttǝr wǝ ⱪowzaⱪ darqinlarni qaqtim.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Keling, tang atⱪuqǝ muⱨǝbbǝtlixǝyli, oynap ⱨuzurlinayli, Kɵnglimiz ⱪanƣuqǝ ɵzara ǝyx-ixrǝt ⱪilayli,
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Erim ɵydǝ yoⱪ, yiraⱪ sǝpǝrgǝ qiⱪip kǝtti.
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
U bir ⱨǝmyan pul elip kǝtti, Ay tolƣuqǝ u ɵygǝ kǝlmǝydu» — dedi.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Ayal kɵp xerin sɵzliri bilǝn rasa ⱪiziⱪturdi, Qirayliⱪ gǝpliri bilǝn uni ǝsir ⱪiliwaldi.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Soyuxⱪa elip mangƣan ɵküzdǝk, Ⱨamaⱪǝt kixi kixǝn bilǝn jazaƣa mangƣandǝk, Ⱪiltaⱪⱪa qüxkǝn ⱪuxtǝk, Yigit uning kǝynidin mangdi. Jigirini oⱪ texip ɵtmiguqǝ, U bu ixning ⱨayatiƣa zamin bolidiƣanliⱪini ⱨeq bilmǝydu.
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
I oƣullirim, sɵzlirimni kɵngül ⱪoyup anglanglar, Degǝnlirimgǝ ⱪulaⱪ selinglar,
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Ⱪǝlbinglarni bundaⱪ hotunning yoliƣa kǝtküzmǝnglar, Uning aldam haltisiƣa qüxüp kǝtmǝnglar.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Bundaⱪ ayal nurƣun kixilǝrni yiⱪitip yarilandurƣan, Uning boƣuzliƣan adǝmliri tolimu kɵptur,
