Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mwanakomana wangu, kana uchinge waita rubatso kumuvakidzani wako, kana uchinge waita mhiko nokumbunda noruoko rwako kuno mumwe,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
kana uchinge wasungwa nokuda kwezvawakataura, wabatwa namashoko omuromo wako,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
ipapo ita izvi, mwanakomana wangu, kuti uzvisunungure, sezvo wawira mumaoko omuvakidzani wako! Enda undozvininipisa; ukumbire zvikuru kumuvakidzani wako!
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Usatendera meso ako hope, usatendera meso ako kutsumwaira.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Zvipukunyutse, semhara kubva paruoko rwomuvhimi, seshiri kubva paugombe hwomuteyi.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Enda kusvosve, iwe simbe; cherechedza nzira dzaro ugova wakachenjera!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Harina mutungamiri, mutariri kana mutongi,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
asi rinochengeta zvokudya zvaro muzhizha, uye rinounganidza zvokudya zvaro pakukohwa.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Uchasvika riniko wakarara ipapo, iwe simbe? Uchamuka riniko kubva pahope dzako?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Kumbovata zvishomanana, kumbotsumwaira zvishomanana, kumbopeta maoko zvishomanana kuti ndizorore.
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Naizvozvo urombo huchauya kwauri segororo, uye kushayiwa somurwi akashonga nhumbi dzokurwa.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Munhu asina maturo uye anoita zvakaipa, anofamba-famba achitaura zvakaora,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
anochonya nameso ake, anonongedzera netsoka dzake, uye anodudzira neminwe yake,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
anoronga zvakaipa nounyengeri mumwoyo make, iyeyo anogaromutsa kupesana.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Naizvozvo njodzi ichamuwira munguva shoma shoma; achaparadzwa nokukurumidza, pasina chingamubatsira.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Pane zvinhu zvitanhatu zvakavengwa naJehovha, zvinomwe zvinomunyangadza zvinoti:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
meso anozvikudza, rurimi runoreva nhema, maoko anodeura ropa risina mhosva,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
mwoyo unoronga mano akaipa, tsoka dzinokurumidza kumhanyira muzvakaipa,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
chapupu chenhema chinodurura nhema, uye munhu anomutsa kupesana pakati pehama.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mwanakomana wangu, chengetedza mirayiro yababa vako, uye usarasa kudzidzisa kwamai vako.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Zvisungirire pamwoyo wako nokusingaperi; uzvishonge pamutsipa wako.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Paunofamba zvichakutungamirira; paucharara, zvichakurinda; pauchamuka, zvichataura newe.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Nokuti mirayiro iyi ndiyo mwenje kwauri, dzidziso iyi ndiyo chiedza, uye kudzora kwokurayira ndiko nzira youpenyu,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
kunokuchengetedza pamukadzi asingazvibati, kubva parurimi runonyengera rwomudzimai asingazvibati.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Usachiva runako rwake mumwoyo mako, kana kumurega achikubata namaziso ake,
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
nokuti chifeve chinokuderedza kusvikira wafanana nechingwa, uye mukadzi womumwe asi ari chifeve anoendesa upenyu hwako chaihwo kurufu.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Ko, munhu angaisa moto pamakumbo ake, nguo dzake dzikasatsva here?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Ko, munhu angafamba pamazimbe anopisa, tsoka dzake dzikasatsva here?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Ndizvo zvakaita uyo anorara nomudzimai womumwe murume; hapana angabate mukadzi iyeyo akasarangwa.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Vanhu havazvidzi mbavha kana ikaba kuti ipedze nzara yayo painenge yoziya.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Asi kana akabatwa, anofanira kuripa kakapetwa kanomwe, kunyange zvichimutorera pfuma yose yeimba yake.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Asi munhu anoita upombwe, anoshayiwa njere; ani naani anozviita anozviparadza iye pachake.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Kurohwa nokunyadziswa ndiwo mugove wake, uye kunyadziswa kwake hakungatongobviswi;
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
nokuti godo rinomutsa hasha dzomurume, uye haanganzwiri tsitsi kana otsiva.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Haangagamuchiri muripo upi zvawo; acharamba fufuro, kunyange rakakura sei.
