< Притчи 6 >
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mutabani obanga weeyimirira muliraanwa wo, ne weeyama okuyamba omuntu gw’otomanyi, oli mu katyabaga.
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Obanga weesibye n’ebigambo ggwe kennyini bye wayogera, ng’ebigambo by’omu kamwa ko bikusibye,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
kino mwana wange ky’oba okola okusobola okwewonya, kubanga kaakano oli mu buyinza bwa muliraanwa wo: Yanguwa, ogende weetoowaze, weegayirire muliraanwa wo.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Amaaso go togaganya kwebaka, wadde ebikowe byo okubongoota.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Onunule obulamu bwo ng’empeewo bw’edduka okuva mu ngalo z’omuyizzi, era ng’ekinyonyi, bwe kiva mu mutego gw’omutezi.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Yigira ku biwuka, mugayaavu ggwe; fumiitiriza engeri gye bikolamu obiyigireko.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Tebirina mukulembeze, mukungu oba mufuzi yenna abikulembera,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
kyokka byekuŋŋaanyiza emmere mu biseera eby’amakungula, ne bitereka emmere mu biseera ebituufu mu mwaka.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Olituusa ddi okwebaka mugayaavu ggwe? Oligolokoka ddi n’ova mu tulo two?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Otulo otutonotono, n’okusumagira akatono, n’okufunya emikono okuwummulako,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
obwavu bulikutuukako ng’omutemu, era n’obwetaavu ng’omutemu.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Omuntu ataliiko ky’agasa, omusajja omubi agenda ayogera ebigambo ebitabulatabula,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
agenda atemyatemya ku liiso, nga bw’akuba ebigere ate nga bw’asongasonga olunwe,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
olw’omutima omukyamu, ateekateeka okukola ebibi, bulijjo aleeta obutakkaanya mu bantu!
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Noolwekyo okuzikirira kulimujjira mbagirawo, mu kaseera buseera alibetentebwa awatali kuwona.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Waliwo ebintu mukaaga Mukama by’akyawa, weewaawo musanvu eby’omuzizo gy’ali.
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Amaaso ag’amalala, emimwa egirimba, okuttira abantu obwereere;
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
omutima ogutegeka okukola ebibi, ebigere ebyanguwa okukola ebibi,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
obujulizi obw’obulimba, n’omuntu aleeta obutakkaanya mu booluganda.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mwana wange nyweza ebiragiro bya kitaawo, era togayaalirira kuyigiriza kwa maama wo.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bisibenga ku mutima gwo ennaku zonna era obisibe binywerere mu bulago bwo.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Bijja kukuluŋŋamyanga buli gy’onoolaganga, ne bw’onoobanga weebase binaakukuumanga, ate ng’ozuukuse binaabanga naawe.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Kubanga amateeka ttabaaza, era n’okuyigiriza kitangaala, okukulabula olw’okukuluŋŋamya, ly’ekkubo ery’obulamu,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
okukuwonya omukazi ow’ebibi, okukuggya mu kunyumiikiriza kw’omukazi omwenzi.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Teweegombanga bulungi bwe mu mutima gwo, wadde okumukkiriza okukuwamba n’amaaso ge,
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
kubanga malaaya akussa ku muwendo ogugula omugaati, era omukazi omwenzi anoonya kuzikiririza ddala bulamu bwo.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Omuntu ayinza okuwambaatira omuliro mu kifuba kye, ebyambalo bye ne bitaggya?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Oba omuntu ayinza okutambulira ku manda agookya, ebigere bye ne bitasiriira?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Bwe kityo bwe kiri eri omusajja agenda ne muka muliraanwa we, buli akwata ku mukazi ng’oyo talirema kubonerezebwa olw’ekibi kye.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Abantu tebasekerera muntu bw’abba, olw’okwewonya enjala.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Naye bwe bamukwata aba alina okuwa engassi ya mirundi musanvu; ne bwe kiba nga kimumalako ebintu bye byonna eby’omu nju ye.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Naye buli ayenda ku mukazi talina magezi; kubanga azikiririza ddala emmeeme ye ye.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Alifuna ebiwundu n’okunyoomebwa; n’obuswavu tebulimusangulibwako.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Kubanga obuggya buleetera omusajja okuswakira, era taliba na kisa n’akatono nga yeesasuza.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Talikkiriza mutango gwonna, wadde okuwooyawooyezebwa enguzi ennene.