Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Sine moj, kad jamčiš bližnjemu svojem i daš svoju ruku drugome,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
vezao si se vlastitim usnama, uhvatio se riječima svojih usta;
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
učini onda ovo, sine moj: oslobodi se! Jer si dopao u ruke bližnjemu svojemu; idi, baci se preda nj i salijeći bližnjega svoga.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Ne daj sna svojim očima ni drijema svojim vjeđama;
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
otmi se kao gazela iz mreže i kao ptica iz ruku ptičaru.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Idi k mravu, lijenčino, promatraj njegove pute i budi mudar:
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
on nema vođe, nadzornika, ni nadstojnika,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
ljeti se sebi brine za hranu i prikuplja jelo u doba žetve.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
A ti, dokle ćeš, lijenčino, spavati? Kad ćeš se dići oda sna svoga?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Još malo odspavaj, još malo odrijemaj, još malo podvij ruke za počinak
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
i doći će tvoje siromaštvo kao skitač i tvoja oskudica kao oružanik.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Nevaljalac i opak čovjek hodi s lažljivim ustima;
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
namiguje očima, lupka nogama, pokazuje prstima;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
prijevare su mu u srcu, snuje zlo u svako doba, zameće svađe.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Zato će mu iznenada doći propast, i učas će se slomiti i neće mu biti lijeka.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Šest je stvari koje Gospod mrzi, a sedam ih je gnusoba njegovu biću:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
ohole oči, lažljiv jezik, ruke koje prolijevaju krv nevinu,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
srce koje smišlja grešne misli, noge koje hitaju na zlo,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
lažan svjedok koji širi laži, i čovjek koji zameće svađe među braćom.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Sine moj, čuvaj zapovijedi oca svoga i ne odbacuj nauka matere svoje.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Priveži ih sebi na srce zauvijek, ovij ih oko svoga grla;
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
da te vode kada hodiš, da te čuvaju kada spavaš i da te razgovaraju kad se probudiš.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Jer je zapovijed svjetiljka, pouka je svjetlost, opomene stege put su života;
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
da te čuvaju od zle žene, od laskava jezika tuđinke.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Ne poželi u svom srcu njezine ljepote i ne daj da te osvoji trepavicama svojim,
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
jer bludnici dostaje i komad kruha, dok preljubnica lovi dragocjeni život.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Može li tko nositi oganj u njedrima a da mu se odjeća ne upali?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Može li tko hoditi po živom ugljevlju a svojih nogu da ne ožeže?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Tako biva onomu tko ide k ženi svoga bližnjega: neće ostati bez kazne tko god se nje dotakne.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Ne sramote li lupeža sve ako je krao da gladan utoli glad:
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
uhvaćen, on sedmerostruko vraća i plaća svim imanjem kuće svoje.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Nerazuman je, dakle, tko se upušta s preljubnicom; dušu svoju gubi koji tako čini.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Bruke i sramote dopada i rug mu se nikad ne briše.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Jer bijesna je ljubomornost u muža: on ne zna za milost u osvetni dan;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
ne pristaje ni na kakav otkup i ne prima ma kolike mu darove dao.
