Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Sine moj, čuj moju mudrost, prigni uho mojoj razboritosti
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
da sačuvaš oprez, da ti usne zadrže znanje.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Jer s usana žene preljubnice kaplje med i nepce joj je glađe od ulja,
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
ali je ona naposljetku gorka kao pelin, oštra kao dvosjekli mač.
Njene noge silaze k smrti, a koraci vode u Podzemlje. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Ona ne pazi na put života, ne mari što su joj staze kolebljive.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Zato me sada poslušaj, sine, i ne odstupaj od riječi mojih usta.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Neka je put tvoj daleko od nje i ne približuj se vratima njezine kuće,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
da drugima ne bi dao svoju slavu i okrutnima svoje godine;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
da se ne bi tuđinci nasitili tvoga dobra i da tvoja zaslužba ne ode u tuđu kuću;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
da ne ridaš na koncu kad ti nestane tijela i puti
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
i da ne kažeš: “Oh, kako sam mrzio pouku i kako mi je srce preziralo ukor!
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
I ne slušah glasa svojih učitelja, niti priklonih uho onima što me poučavahu.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I umalo ne zapadoh u svako zlo, usred zbora i zajednice!”
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Pij vodu iz svoje nakapnice i onu što teče iz tvoga studenca.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Moraju li se tvoji izvori razlijevati i tvoji potoci teći ulicama?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Nego neka oni budu samo tvoji, a ne i tuđinaca koji su uza te.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Neka je blagoslovljen izvor tvoj i raduj se sa ženom svoje mladosti:
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
neka ti je kao mila košuta i ljupka gazela, neka te grudi njene opajaju u svako doba, njezina ljubav zatravljuje bez prestanka!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
TÓa zašto bi se, sine moj, zanosio preljubnicom i grlio tuđinki njedra?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Jer pred Jahvinim su očima čovjekovi putovi i on motri sve njegove staze.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Opakoga će uhvatiti njegova zloća i sapet će ga užad njegovih grijeha.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Umrijet će jer nema pouke, propast će zbog svoje goleme gluposti.
