Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Min son, akta på min vishet, böj ditt öra till mitt förstånd,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
så att du bevarar eftertänksamhet och låter dina läppar taga kunskap i akt.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Se, av honung drypa en trolös kvinnas läppar, och halare än olja är hennes mun.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Men på sistone bliver hon bitter såsom malört och skarp såsom ett tveeggat svärd.
Hennes fötter styra nedåt mot döden till dödsriket draga hennes steg. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Livets väg vill hon ej akta på; hennes stigar äro villostigar, fastän hon ej vet det.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Så hören mig nu, I barn, och viken icke ifrån min muns tal.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Låt din väg vara fjärran ifrån henne, och nalkas icke dörren till hennes hus.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Må du ej åt andra få offra din ära, ej dina år åt en som hämnas grymt;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
må icke främmande få mätta sig av ditt gods och dina mödors frukt komma i en annans hus,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
så att du själv på sistone måste sucka, när ditt hull och ditt kött är förtärt.
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
och säga: »Huru kunde jag så hata tuktan, huru kunde mitt hjärta så förakta tillrättavisning!
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Varför lyssnade jag icke till mina lärares röst, och böjde icke mitt öra till dem som ville undervisa mig?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Föga fattas nu att jag har drabbats av allt vad ont är, mitt i församling och menighet.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drick vatten ur din egen brunn det vatten som rinner ur din egen källa.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Icke vill du att dina flöden skola strömma ut på gatan, dina vattenbäckar på torgen?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Nej, dig allena må de tillhöra, och ingen främmande jämte dig.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Din brunn må vara välsignad, och av din ungdoms hustru må du hämta din glädje;
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
hon, den älskliga hinden, den täcka gasellen, hennes barm förnöje dig alltid, i hennes kärlek finne du ständig din lust.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Min son, icke skall du hava din lust i en främmande kvinna? Icke skall du sluta din nästas hustru i din famn?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Se, för HERRENS ögon ligga var människas vägar blottade, och på alla hennes stigar giver han akt.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Den ogudaktige fångas av sina egna missgärningar och fastnar i sin egen synds snaror.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Han måste dö, därför att han icke lät tukta sig; ja, genom sin stora dårskap kommer han på fall.
