Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Verba Lamuelis regis. Visio, qua erudivit eum mater sua.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
Quid dilecte mi, quid dilecte uteri mei, quid dilecte votorum meorum?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Ne dederis mulieribus substantiam tuam, et divitias tuas ad delendos reges.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Noli regibus, o Lamuel, noli regibus dare vinum: quia nullum secretum est ubi regnat ebrietas.
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
et ne forte bibant, et obliviscantur iudiciorum, et mutent causam filiorum pauperis.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Date siceram moerentibus, et vinum his, qui amaro sunt animo:
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
ut bibant, et obliviscantur egestatis suae, et doloris sui non recordentur amplius.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Aperi os tuum muto, et causis omnium filiorum qui pertranseunt:
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
aperi os tuum, decerne quod iustum est, et iudica inopem et pauperem.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Mulierem fortem quis inveniet? procul, et de ultimis finibus pretium eius.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Confidit in ea cor viri sui, et spoliis non indigebit.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Reddet ei bonum, et non malum, omnibus diebus vitae suae.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Quaesivit lanam et linum, et operata est consilia manuum suarum.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Facta est quasi navis institoris, de longe portans panem suum.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Et de nocte surrexit, deditque praedam domesticis suis, et cibaria ancillis suis.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Consideravit agrum, et emit eum: de fructu manuum suarum plantavit vineam.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Accinxit fortitudine lumbos suos, et roboravit brachium suum.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Gustavit, et vidit quia bona est negotiatio eius: non extinguetur in nocte lucerna eius.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Manum suam misit ad fortia, et digiti eius apprehenderunt fusum.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Manum suam aperuit inopi, et palmas suas extendit ad pauperem.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Non timebit domui suae a frigoribus nivis: omnes enim domestici eius vestiti sunt duplicibus.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Stragulatam vestem fecit sibi: byssus, et purpura indumentum eius.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Nobilis in portis vir eius, quando sederit cum senatoribus terrae.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Sindonem fecit, et vendidit, et cingulum tradidit Chananaeo.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Fortitudo et decor indumentum eius, et ridebit in die novissimo.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Os suum aperuit sapientiae, et lex clementiae in lingua eius.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Consideravit semitas domus suae, et panem otiosa non comedit.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Surrexerunt filii eius, et beatissimam praedicaverunt: vir eius, et laudavit eam.
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Multae filiae congregaverunt sibi divitias: tu supergressa es universas.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Fallax gratia, et vana est pulchritudo: mulier timens Dominum ipsa laudabitur.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Date ei de fructu manuum suarum: et laudent eam in portis opera eius.
