Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Pitit mwen, pa janm bliye sa mwen moutre ou yo. Kenbe tou sa mwen di ou fè yo nan kè ou.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
Se yo k'ap fè ou viv lontan. Se yo k'ap fè ou viv ak kè poze.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Se pou ou toujou viv byen ak tout moun. Se pou ou toujou gen yon sèl pawòl. Mete pawòl mwen yo nan kou ou tankou yon kolye, kenbe yo nan kè ou pou ou pa janm bliye yo.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
Si ou fè sa, Bondye va kontan avè ou, lèzòm va nonmen non ou an byen.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Mete tout konfyans ou nan Seyè a. Pa gade sou sa ou konnen.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Toujou chonje Seyè a nan tou sa w'ap fè. Li menm, l'a moutre ou chemen pou ou pran.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Pa mete nan tèt ou ou gen plis konprann pase sa. Gen krentif pou Seyè a, refize fè sa ki mal.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
Lè ou fè sa, se va tankou yon bon medikaman: W'a toujou gaya, ou p'ap janm soufri doulè.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Fè wè jan ou gen respè pou Seyè a: ba li nan tou sa ou genyen, ofri l' premye donn ou rekòlte nan jaden ou.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Lè ou fè sa, galata ou ap toujou chaje danre. Barik diven ou yo ap plen ra bouch.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Pitit mwen, lè Seyè a ap pini ou, pa betize ak sa. Lè l'ap korije ou, pa dekouraje.
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Paske Seyè a korije moun li renmen, menm jan yon papa korije pitit li renmen anpil la.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Ala bon sa bon pou moun ki gen konesans, pou moun ki rive gen bon konprann!
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Benefis l'ap rapòte pi bon pase sa lajan bay. Avantaj l'ap bay gen plis valè pase lò.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
Sajès pi bon pase boul lò. Nanpwen anyen moun ta renmen genyen ki ka parèt devan li.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Yon bò, bon konprann ap fè moun viv lontan. Yon lòt bò, l'ap bay richès, l'ap fè moun respekte ou.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
L'ap fè moun viv ak kè kontan. L'ap fè ou reyisi nan tou sa w'ap fè.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
Moun ki gen bon konprann jwenn lavi. Sa bon nèt pou moun ki gen bon konprann!
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
Avèk bon konprann li, Bondye kreye latè. Avèk entèlijans li, li mete syèl la nan plas li.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
Avèk konesans li, li fè larivyè yo koule. Li fè nwaj yo bay lapli sou latè.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Pitit mwen, kenbe pye konesans ou, pa pèdi konprann ou. Pa janm kite anyen fè ou bliye yo.
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
Y'ap ba ou lavi, y'ap fè lavi ou bèl tankou yon kolye ki pase nan kou ou.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
W'a fè chemen ou nan lavi san ou pa pè anyen. Ou p'ap janm bite sou anyen.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Lè ou pral kouche, ou p'ap pè anyen. Lè w'a fin lonje kò ou, w'a dòmi nèt ale.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Ou p'ap bezwen pè: malè p'ap rete konsa pou l' tonbe sou tèt ou. Ni tou, sa ki rive mechan yo p'ap rive ou.
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
Paske se Seyè a ki tout espwa ou. Li p'ap kite ou pran nan pèlen.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Pa refize fè byen pou moun ki nan nesesite, chak fwa ou santi ou ka fè sa.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Si ou gen lajan sou ou, ou pa ka di frè parèy ou: Ale non! Tounen denmen. M'a ba ou kichòy!
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Moun k'ap viv ansanm avè ou, ki mete konfyans yo nan ou, pa manniganse anyen ki pou fè yo mal.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Pa fè kabouyay san rezon ak yon moun san li pa janm fè ou anyen ki mal.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Pa anvye sò mechan yo. Pa mete nan tèt ou pou ou fè tankou yo.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
Paske Seyè a pa vle wè moun ki deprave. Men, li mete moun ki mache dwat yo nan tout sekrè l' yo.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
Madichon Bondye chita lakay mechan yo. Men, benediksyon l' ap kouvri kay moun ki mache dwat yo.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Moun k'ap pase moun nan betiz, Bondye ap pase yo nan betiz tou. Men, moun ki fè byen, l'ap moutre yo jan li renmen yo.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
Y'a fè lwanj moun ki gen bon konprann yo, men moun fou yo, se wont y'a wont.
