Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better is a piece of dry bread, and quiet therewith, than a house full of the sacrifices of contention.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
An intelligent servant will have rule over a son that bringeth shame, and among the brothers will he have part of the inheritance.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
The crucible is for silver, and the furnace for gold; but the Lord probeth the hearts.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
An evil-doer listeneth to unjust lips: falsehood giveth ear to a tongue that bringeth destruction.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Whoso mocketh the poor blasphemeth his Maker: he that is glad at calamities will not remain unpunished.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
The crown of old men are children's children; and the ornament of children are their fathers.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
High-toned language is not seemly to a worthless fool: and yet much less the language of falsehood to a noble.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
As a precious stone appeareth a bribe in the eyes of him that obtaineth it: whithersoever it turneth, it prospereth.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
He that covereth a transgression seeketh love; but he that repeateth a matter separateth confident friends.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A reproof penetrateth more deeply into a wise man, than a hundred stripes into a fool.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Only rebellion doth a bad man seek: therefore a cruel messenger will be sent out against him.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
A man may meet a she-bear robbed of her whelps, but not a fool in his folly.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Whoso bestoweth evil in return for good—evil shall not depart from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
As one letteth loose [a stream] of water, so is the beginning of strife: therefore before it be enkindled, leave off the contest.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He that declareth the wicked innocent, and he that condemneth the righteous, yea, both of them are equally an abomination to the Lord.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Wherefore is the purchase-money in the hand of a fool to acquire wisdom, seeing he hath no sense?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
A friend loveth at all times, and as a brother is he born for [the time of] distress.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A man void of sense pledgeth his hand, and becometh surety for his friend.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
He loveth transgression that loveth quarrel; and he that maketh high his door seeketh destruction.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
He that hath a froward heart will not find happiness; and he that hath a perverse tongue will fall into evil.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
He that begetteth a fool [doth it] to his sorrow; and the father of a worthless fool cannot have any joy.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A merry heart causeth a healthy appearance of the countenance, but a depressed spirit drieth up the bones.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
A wicked man taketh a bribe out of the bosom, to pervert the paths of justice.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Wisdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are at the ends of the earth.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A foolish son is a vexation to his father, and bitterness to her that hath born him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
To punish the just with a fine even is not good, nor to strike the noble [-hearted] for [their] equity.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
He that holdeth back his speeches hath knowledge; and he that is sparing of his spirit is a man of understanding.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Even a fool, when he keepeth silence, is counted wise: he that shutteth his lips [is esteemed] a man of understanding.
