Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Bedre en tør Bid Brød med fred end Huset fuldt af Sul med Trætte.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Klog Træl bliver Herre over daarlig Søn og faar lod og del mellem Brødre.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Digel til Sølv og Ovn til Guld, men den, der prøver Hjerter, er HERREN.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Den onde hører paa onde Læber, Løgneren lytter til giftige Tunger.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Hvo Fattigmand spotter, haaner hans Skaber, den skadefro slipper ikke for Straf.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
De gamles Krone er Børnebørn, Sønners Stolthed er Fædre.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Ypperlig Tale er ej for en Daare, end mindre da Løgn for den, som er ædel.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Som en Troldsten er Gave i Giverens Øjne; hvorhen den end vender sig, gør den sin Virkning.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Den, der dølger en Synd, søger Venskab, men den, der ripper op i en Sag, skiller Venner.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Bedre virker Skænd paa forstandig end hundrede Slag paa en Taabe.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Den onde har kun Genstridighed for, men et skaanselsløst Bud er udsendt imod ham.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Man kan møde en Bjørn, hvis Unger er taget, men ikke en Taabe udi hans Daarskab.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Den, der gengælder godt med ondt, fra hans Hus skal Vanheld ej vige.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
At yppe Strid er at aabne for Vand, hold derfor inde, før Strid bryder løs.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
At frikende skyldig og dømme uskyldig, begge Dele er HERREN en Gru.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Hvad hjælper Penge i Taabens Haand til at købe ham Visdom, naar Viddet mangler?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Ven viser Kærlighed naar som helst, Broder fødes til Hjælp i Nød.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Mand uden Vid giver Haandslag og gaar i Borgen for Næsten.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Ven af Kiv er Ven af Synd; at højne sin Dør er at attraa Fald.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Ej finder man Lykke, naar Hjertet er vrangt, man falder i Vaade, naar Tungen er falsk.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Den, der avler en Taabe, faar Sorg, Daarens Fader er ikke glad.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Glad Hjerte er godt for Legemet, nedslaaet Sind suger Marv af Benene.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Den gudløse tager Gave i Løn for at bøje Rettens Gænge.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Visdom staar den forstandige for Øje, Taabens Blik er ved Jordens Ende.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Taabelig Søn er sin Faders Sorg, Kvide for hende, som fødte ham.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
At straffe den, der har Ret, er ilde, værre endnu at slaa de ædle.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Den, som har Kundskab tøjler sin Tale, Mand med Forstand er koldblodig.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Selv Daaren, der tier, gælder for viis, forstandig er den, der lukker sine Læber.
