Притчи 16
1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
Do homem são as preparações do coração, mas do Senhor a resposta da boca.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
Todos os caminhos do homem são limpos aos seus olhos, mas o Senhor pesa os espíritos.
3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
Confia do Senhor as tuas obras, e teus pensamentos serão estabelecidos.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
O Senhor fez todas as coisas para si, para os seus próprios fins, e até ao ímpio para o dia do mal.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
Abominação é ao Senhor todo o altivo de coração: ainda que ele junte mão à mão, não será inocente
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
Pela misericórdia e pela fidelidade se expia a iniquidade, e pelo temor do Senhor os homens se desviam do mal.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
Sendo os caminhos do homem agradáveis ao Senhor, até a seus inimigos faz que tenham paz com ele.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
Melhor é o pouco com justiça, do que a abundância de colheita com injustiça.
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
O coração do homem considera o seu caminho, mas o Senhor lhe dirige os passos.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
Adivinhação se acha nos lábios do rei: em juízo não prevaricará a sua boca.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
O peso e a balança justa são do Senhor: obra sua são todos os pesos da bolsa.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
Abominação é para os reis obrarem impiedade, porque com justiça se estabelece o trono.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
Os lábios de justiça são o contentamento dos reis, e eles amarão ao que fala coisas retas.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
O furor do rei é como uns mensageiros da morte, mas o homem sábio o apaziguará.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
Na luz do rosto do rei está a vida, e a sua benevolência é como a nuvem da chuva serodia.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
Quanto melhor é adquirir a sabedoria do que o ouro! e quanto mais excelente adquirir a prudência do que a prata!
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
A carreira dos retos é desviar-se do mal; o que guarda a sua alma conserva o seu caminho.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
A soberba precede a ruína, e a altivez do espírito precede a queda.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Melhor é ser humilde de espírito com os mansos, do que repartir o despojo com os soberbos.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
O que atenta prudentemente para a palavra achará o bem, e o que confia no Senhor será bem-aventurado.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
O sábio de coração será chamado prudente, e a doçura dos lábios aumentará o ensino.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
O entendimento, para aqueles que o possuem, é uma fonte de vida, mas a instrução dos tolos é a sua estultícia.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
O coração do sábio instrui a sua boca, e sobre os seus lábios aumentará a doutrina.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
Favo de mel são as palavras suaves, doces para a alma, e saúde para os ossos.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
Há caminho, que parece direito ao homem, mas o seu fim são os caminhos da morte.
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
O trabalhador trabalha para si mesmo, porque a sua boca o insta.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
O homem de Belial cava o mal, e nos seus lábios se acha como um fogo ardente.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
O homem perverso levanta a contenda, e o murmurador separa os maiores amigos.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
O homem violento persuade ao seu companheiro, e o guia por caminho não bom.
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
Fecha os olhos para imaginar perversidades; mordendo os lábios, efetua o mal.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
Coroa de honra são as cãs, achando-se elas no caminho de justiça.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
Melhor é o longânimo do que o valente, e o que governa o seu espírito do que o que toma uma cidade.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
A sorte se lança no regaço, mas do Senhor procede toda a sua disposição.
