< Притчи 15 >
1 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
Jawaabta qaboobu cadhada way qaboojisaa, Laakiinse hadalkii qallafsanu xanaaq buu kiciyaa.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
Kuwa caqliga leh carrabkoodu aqoon buu ku hadlaa, Laakiinse afka nacasyadu wuxuu shubaa nacasnimo.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
Rabbiga indhihiisu meel kastay jiraan, Iyagoo fiirinaya kuwa xun iyo kuwa wanaagsan.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
Carrabka wanaagsanu waa geed nololeed Laakiinse carrabka qalloocan ayaa qalbigu ku jabaa.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
Nacasku edbinta aabbihiis wuu quudhsadaa, Laakiinse kii canaanta maqlaa miyir buu yeeshaa.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
Kan xaqa ah gurigiisa khasnad weyn baa taal, Laakiinse waxa kan sharka leh u kordhaa waa dhib.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
Kuwa caqliga leh bushimahoodu aqoon bay faafiyaan, Laakiinse qalbiga nacasyadu sidaas ma aha.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
Allabariga kuwa sharka lahu Rabbiga waa u karaahiyo, Laakiinse kuwa qumman baryadoodu isagay ka farxisaa.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
Jidka kan sharka lahu Rabbiga waa u karaahiyo, Laakiinse isagu waa jecel yahay kii xaqnimada raaca.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Kii jidka ka taga waa u taqsiir kulul, Oo kii canaanta necebuna wuu dhiman doonaa.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol )
She'ool iyo halligaaduba Rabbiga hortiisay yaalliin, Haddaba intee in ka sii badan buu arkaa qalbiga binu-aadmiga? (Sheol )
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
Kii wax quudhsadaa ma jecla in la canaanto, Oo dooni maayo inuu kuwa caqliga leh u tago.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
Qalbigii faraxsanu wejiguu nuuriyaa, Laakiinse caloolxumaanta ayaa qalbigu ku jabaa.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
Kii garasho leh qalbigiisu aqoon buu doondoonaa, Laakiinse nacasyada afkoodu wuxuu cunaa nacasnimo.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
Kuwa dhibaataysan maalmahooda oo dhammu waa xunxun yihiin, Laakiinse kii qalbigiisu faraxsan yahay had iyo goorba waa u iid.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
Wax yar oo Rabbiga ka cabsashadiisu la jirto Ayaa ka wanaagsan khasnado badan oo dhib la jirto.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
Cunto khudaareed oo jacayl la jiro Ayaa ka wanaagsan dibi la cayiliyey oo nacayb la jiro.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
Ninkii cadho badanu muran buu kiciyaa, Laakiinse kii cadhada u gaabiyaa murankuu qaboojiyaa.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
Ninkii caajis ah jidkiisu waa sida meel qodxan leh oo kale, Laakiinse kii xaq ah jidkiisu waa dariiq bannaan.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
Wiilkii caqli lahu aabbihiisuu ka farxiyaa, Laakiinse ninkii nacas ahu hooyadiisuu quudhsadaa.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
Nacasnimadu waa u farxad ninkii caqlidaran, Laakiinse ninkii garasho lahu si qumman buu u socdaa.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
Meeshii aan talo jirin xaajooyinku waa baabba', Laakiinse taliyayaashii badan ayay ku hagaagaan.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
Nin wuxuu farxad ka helaa jawaabta afkiisa, Oo eraygii wakhti ku habboon la yidhaahdaana sidee buu u wanaagsan yahay!
24 За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol )
Jidka noloshu waa u kor kii caqli leh, Si uu uga tago She'oolka hoose. (Sheol )
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
Rabbigu wuu dumin doonaa guriga kuwa kibirka leh, Laakiinse dhulka carmalka xadkiisa wuu adkayn doonaa.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
Rabbigu fikirrada sharka ah aad buu u karhaa, Laakiinse kuwa daahirkaa hadal wanaagsan bay ku hadlaan.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
Kan faa'iido u hunguri weynu reerkiisuu dhibaa, Laakiinse kii hadiyadaha necebu wuu noolaan doonaa.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
Kan xaqa ah qalbigiisu wuxuu ka fikiraa sida loo jawaabo, Laakiinse kuwa sharka leh afkoodu wuxuu shubaa waxyaalo shar ah.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
Rabbigu kuwa sharka leh wuu ka fog yahay, Laakiinse kuwa xaqa ah baryadooduu maqlaa.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
Indhaha nuurkoodu qalbiguu ka farxiyaa, Oo warkii wanaagsanuna lafahuu barwaaqaysiiyaa.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
Dhegtii canaanta nolosha maqashaa Waxay joogi doontaa kuwa caqliga leh dhexdooda.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
Kii edbinta diidaa naftiisuu quudhsadaa, Laakiinse kii canaanta maqlaa waxgarashuu helaa.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
Rabbiga ka cabsashadiisu waa edbinta xigmadda, Oo sharaftana waxaa ka horreeya is-hoosaysiinta.