Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Naag kastoo caqli lahu gurigeeday dhistaa, Laakiinse nacasaddu gacmaheeday ku dumisaa.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Kii qummanaantiisa ku socda ayaa Rabbiga ka cabsada, Laakiinse kii jidkiisa ku qalloocan wuu quudhsadaa isaga.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Afka nacasyada waxaa ka soo biqla kibir; Laakiinse kuwa caqliga leh bushimahooda ayaa iyaga dhawri doona.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Meeshii aan dibi joogin qabaalkii ay wax ka cuni jireen waa baabbah; Laakiinse kordhinta badanu waxay ku timaadaa xoogga dibiga.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Markhaatigii aamin ahu been ma sheego, Laakiinse markhaatigii been ahu been buu ku hadlaa.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Kii wax quudhsadaa xigmad buu doondoonaa, mana helo, Laakiinse aqoontu waa u fudud dahay kii waxgarasho leh.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Nacaska hortiisa ka fogow, Waayo, bushimihiisa aqoon ka heli maysid.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Ninkii miyir leh xigmaddiisu waa inuu jidkiisa gartaa, Laakiinse nacasyada nacasnimadoodu waa khiyaano.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Nacasyadu dembigay ku majaajiloodaan, Laakiinse kuwa qumman waxaa ku dhex jirta raallinimo.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Qalbigu qadhaadhnimadiisuu yaqaan, Oo shisheeyena farxaddiisa lama qaybsado.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Guriga kuwa sharka leh waa la afgembiyi doonaa, Laakiinse taambuugga kuwa qummanu waa barwaaqoobi doonaa.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Waxaa jirta waddo dadka la hagaagsan, Laakiinse dhammaadkeedu waa waddooyinka dhimashada.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Qalbigu xataa qosol waa ku murugoodaa, Oo farxad dhammaadkeeduna waa caloolxumo.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Kii xaqnimada qalbigiisa dib ugaga noqdaa jidkiisuu ka dhergi doonaa, Oo ninkii wanaagsanuna wuxuu ka dhergi doonaa naftiisa.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Kii garaaddaranu eray kasta wuu rumaystaa, Laakiinse kii miyir lahu socodkiisa aad buu u fiiriyaa.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Ninkii caqli lahu waa cabsadaa, oo sharka wuu ka noqdaa; Laakiinse nacasku waa ciishoodaa, wuuna isku kalsoon yahay.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Kii degdeg u cadhoodaa nacasnimuu wax ku sameeyaa, Oo ninkii sharnimo hindisana waa la neceb yahay.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Garaadlaawayaashu nacasnimay dhaxlaan, Laakiinse kuwii miyir leh waxaa madaxa loo saaraa taaj aqoon ah.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Kuwa sharka lahu kuwa wanaagsan hortooda ayay ku foororsadaan, Oo kuwa xunxunna waxay ku foororsadaan irdaha kuwa xaqa ah.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Miskiinka xataa deriskiisu waa neceb yahay, Laakiinse taajirku saaxiibbo badan buu leeyahay.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Kii deriskiisa quudhsadaa wuu dembaabaa, Laakiinse kii miskiinka u naxariistaa waa barakaysan yahay.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Kuwa sharka ku fikiraa sow ma qaldamaan? Laakiinse kuwa wanaagga ku fikira waxaa u ahaan doona naxariis iyo run.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Hawl kasta faa'iidaa ku jirta, Laakiinse hadalka bushimuhu wuxuu keenaa caydhnimo keliya.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Kuwa caqliga leh taajkoodu waa maalkooda, Laakiinse nacasyada nacasnimadoodu waa nacasnimo keliya.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Markhaatigii run ahu nafuu samatabbixiyaa, Laakiinse kii been sheegaa waa khaayin.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Rabbiga ka cabsashadiisu waxay leedahay kalsoonaan xoog leh, Oo carruurtiisuna waxay lahaan doonaan meel ay magangalaan.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Rabbiga ka cabsashadiisu waa il nololeed, Si dabinnada dhimashada looga leexdo.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Sharafta boqorku waxay ku jirtaa dadka badnaantiisa, Laakiinse baabba'a amiirku wuxuu ku jiraa dadka yaraantiisa.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Kii cadhada u gaabiyaa waa garasho badan yahay; Laakiinse kii degdeg u cadhoodaa nacasnimuu sarraysiiyaa.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Qalbigii degganu waa nolosha jidhka, Laakiinse hinaaso waa qudhunka lafaha.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Kii miskiinka dulmaa wuxuu caayaa Kan sameeyey, Laakiinse kii ka baahan u naxariistaa wuu murweeyaa.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Kii shar leh waxaa lagu afgembiyaa sharnimadiisa, Laakiinse kan xaqa ahu rajuu leeyahay markuu dhinto.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Xigmaddu waxay taal kii garasho leh qalbigiisa, Laakiinse wixii nacasyada uurkooda ku jiraa waa ismuujiyaa.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Xaqnimadu quruun way sarraysiisaa, Laakiinse dembigu waa u ceeb dad kasta.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Boqorka raallinimadiisa waxaa leh midiidinkii caqli ku shaqeeya, Laakiinse wuxuu u cadhoon doonaa kii ceeb sameeya.
