Притчи 14
1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
Ɔbaa nyansafoɔ si ne dan, nanso ɔbaa kwasea de nʼankasa ne nsa dwiri ne deɛ gu fam.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
Deɛ ne nanteɛ tene no suro Awurade, na deɛ nʼakwan kyea no bu no animtiaa.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
Ɔkwasea kasa ma wɔbɔ nʼakyi abaa, nanso anyansafoɔ ano bɔ wɔn ho ban.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
Baabi a anantwie nni no, adididaka no mu da mpan, na ɔnantwie ahoɔden mu na nnɔbaeɛ pii firi ba.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
Ɔdanseni nokwafoɔ rennaadaa, ɔdansekurumni hwie atorɔ gu hɔ.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
Ɔfɛdifoɔ hwehwɛ nyansa nanso ɔnnya, nanso wɔn a wɔwɔ nhunumu nya nimdeɛ ntɛm.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
Twe wo ho firi ɔkwasea ho, ɛfiri sɛ, worennya nimdeɛ mfiri nʼano.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
Anitefoɔ nyansa ne sɛ wɔbɛdwene wɔn akwan ho, na nkwaseafoɔ agyimisɛm yɛ nnaadaa.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
Nkwaseafoɔ de bɔne ho adwensakyera di fɛ, na wɔn a wɔtene mu na anisɔ wɔ.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
Akoma biara nim ɔyea ɛwɔ ne mu, na obi foforɔ rentumi ne no nkyɛ nʼanigyeɛ.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
Wɔbɛsɛe mumuyɛfoɔ efie, nanso teefoɔ ntomadan bɛyɛ frɔmm.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
Ɛkwan bi wɔ hɔ a ɛyɛ wɔ onipa ani so, nanso ɛkɔwie owuo mu.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
Ɔsereɛ mu mpo, akoma tumi di yea, na anigyeɛ tumi wie awerɛhoɔ.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
Akyirisanfoɔ bɛnya akatua sɛdeɛ wɔn akwan teɛ, na onipa pa nso bɛnya ne deɛ.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
Atetekwaa gye biribiara di, nanso ɔnitefoɔ dwene nʼanammɔntuo ho.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
Onyansafoɔ suro Awurade na ɔdwane bɔne, nanso ɔkwasea yɛ asowuiɛ ne basabasa.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
Onipa a ne bo nkyɛre fuo no yɛ nkwaseadeɛ, na deɛ ɔpam apammɔne no, wɔtane no.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
Ntetekwaafoɔ agyapadeɛ ne gyimie, na wɔde nimdeɛ bɔ anitefoɔ abotire.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
Nnipa bɔnefoɔ bɛkoto nnipa pa anim, na amumuyɛfoɔ akoto ateneneefoɔ apono ano.
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
Ahiafoɔ deɛ, wɔn ayɔnkofoɔ mpo mpɛ wɔn anim ahwɛ, nanso adefoɔ wɔ nnamfonom bebree.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
Deɛ ɔbu ne yɔnko animtiaa yɛ bɔne, na nhyira nka deɛ ne yam yɛ ma onnibie.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
Wɔn a wɔbɔ pɔ bɔne nyera ɛkwan anaa? Nanso wɔn a wɔhyehyɛ deɛ ɛyɛ no nya adɔeɛ ne nokorɛ.
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
Adwumadenyɛ nyinaa de mfasoɔ ba, na kasa hunu deɛ, ɛkɔ ohia mu.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
Anyansafoɔ ahonya ne wɔn abotire, na nkwaseafoɔ agyimisɛm so gyimie aba.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
Ɔdanseni nokwafoɔ gye nkwa, nanso ɔdansekurumni yɛ ɔdaadaafoɔ.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
Deɛ ɔsuro Awurade no wɔ banbɔ a emu yɛ den, na ɛbɛyɛ dwanekɔbea ama ne mma.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
Awurade suro yɛ nkwa asutire, ɛyi onipa firi owuo afidie mu.
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
Ɔman mu nnipa dodoɔ yɛ ɔhene animuonyam, nanso sɛ asomfoɔ nni hɔ a mmapɔmma no sɛe.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
Onipa a ɔwɔ abodwokyerɛ wɔ nteaseɛ a emu dɔ, na deɛ ne bo fu ntɛm no da agyimisɛm adi.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
Akoma mu asomdwoeɛ ma onipadua nkwa, na anibereɛ ma nnompe porɔ.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
Deɛ ɔhyɛ ahiafoɔ soɔ no bu wɔn Yɛfoɔ animtiaa, nanso deɛ ɔhunu ohiani mmɔbɔ no hyɛ Onyankopɔn animuonyam.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
Sɛ amanehunu ba a amumuyɛfoɔ hwe ase, nanso owuo mu mpo teneneefoɔ wɔ dwanekɔbea.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
Nyansa te nteaseɛ akoma mu, na nkwaseafoɔ mu mpo, ɔyi ne ho adi.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
Tenenee pagya ɔman na bɔne yɛ animguaseɛ ma nnipa biara.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Ɔhene ani sɔ ɔsomfoɔ nyansani, na ɔsomfoɔ nimguaseni hyɛ no abufuo.
