Притчи 13
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
Ny zanaka hendry mihaino ny fananaran-drainy; Fa ny mpaniratsira tsy mety mihaino, na dia anarina mafy aza.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
Ny vokatry ny vavan’ ny olona no ahazoany soa; Fa ny hampidi-doza no mahafaly ny mpivadika.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
Izay mahambim-bava no miaro ny ainy; Fa izay vavàna dia haringana.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
Ny fanahin’ ny kamo maniry, fa tsy mba mahazo; Fa ny fanahin’ ny mazoto hohatavezina.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
Ny lainga dia halan’ ny marina; Fa ny ratsy fanahy manao izay maharikoriko sy mahamenatra.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
Ny fahamarinana miaro izay mandeha tsy misy tsiny; Fa ny haratsiana mamotraka ny mpanota.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
Misy mihambo ho manan-karena, nefa tsy manana na inona na inona; Misy kosa mody malahelo, nefa manana harena be.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
Ny haren’ ny olona dia avotry ny ainy; Fa ny levilevy tsy mampiraika ny malahelo akory.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
Ny fahazavan’ ny marina dia tsara firehitra; Fa ny jiron’ ny ratsy fanahy ho faty.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
Fifandirana ihany no vokatry ny fiavonavonana; Fa ao amin’ ny mino anatra no misy fahendrena.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
Ny harena azoazo foana dia mihena lalandava; Fa izay mahavatra mitsimpona no mampitombo.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
Ny fanantenana tsy azo vetivety dia mankarary am-bavafo; Fa hazon’ aina ny faniriana tanteraka.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
Izay manamavo ny teny ho voasingony; Fa izay matahotra ny didy no hahazo valim-pitia.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
Ny fampianaran’ ny hendry dia loharanon’ aina Ka mampivily tsy ho ao amin’ ny fandriky ny fahafatesana.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
Ny fahendrena tsara dia ahazoam-pitia; Fa sarotra ny lalan’ ny mpivadika.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
Ny mahira-tsaina, rehetra miasa amin’ ny fahalalana; Fa ny adala kosa mampiseho hadalana;
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
Ny iraka ratsy fanahy idiran-doza; Fa ny iraka mahatoky dia famelombelomana.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
Fahalahelovana sy henatra no ho an’ izay mandà famaizana; Fa izay manaiky anatra no homem-boninahitra.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
Mamin’ ny fo ny faniriana tanteraka; Fa fahavetavetana eo imason’ ny adala ny hiala amin’ ny ratsy.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Izay miara-dia amin’ ny hendry dia ho hendry; Fa izay misakaiza amin’ ny adala dia hidiran-doza.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
Ny mpanota dia enjehin’ ny loza: Fa hovalian-tsoa ny marina.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
Ny tsara fanahy mahenina lova ny zafiny, Fa ny haren’ ny mpanota kosa voatahiry ho an’ ny marina.
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
Ny tanin’ ny malahelo izay voasa dia ahazoana hanina be; Fa maro no ringana noho ny fanaovan’ izay tsy rariny.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
Izay mitsitsy ny tsorakazony dia tsy tia ny zanany; Fa izay tia zanaka dia manafay azy, raha mbola kely.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
Ny marina mihinana ka voky tsara; Fa noana ny kibon’ ny ratsy fanahy.
