Притчи 12
1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
Izay tia fananarana no tia fahalalana; Fa izay mandà anatra dia biby.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
Ny tsara fanahy mahazo sitraka amin’ i Jehovah; Fa ny mamoron-tsain-dratsy hohelohiny.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
Tsy maha-tafatoetra ny olona ny haratsiana; Fa ny fakan’ ny marina tsy mba hihetsika.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
Ny vehivavy tsara dia satro-boninahitry ny lahy; Fa ny vehivavy manao izay mahamenatra kosa dia tahaka ny lò ao anatin’ ny taolana.
5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
Rariny ny hevitry ny marina; Fa fitaka ny fisainan’ ny ratsy fanahy.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
Ny tenin’ ny ratsy fanahy dia otrika ho enti-mandatsa-drà; Fa ny vavan’ ny marina hamonjy azy.
7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
Haringana ny ratsy fanahy ka tsy ho ao intsony; Fa ny mpianakavin’ ny marina haharitra.
8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
Araka ny fahendren’ ny olona no hiderana azy; Fa izay meloka am-po dia hatao tsinontsinona.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
Aleo ambany toetra, nefa manana mpanompo iray, Toy izay mihambo ho be voninahitra, nefa tsy manan-kohanina akory.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
Ny marina mitsimbina ny ain’ ny bibiny; Fa fahasiahana kosa no famindram-pon’ ny ratsy fanahy;
11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
Izay miasa ny taniny dia ho voky hanina; Fa izay manaraka ny olom-poana dia tsy ampy saina.
12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
Ny mpanota maniry ny hazan’ ny ratsy fanahy; Fa ny fakan’ ny marina mitrebona.
13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
Amin’ ny fahotan’ ny molotra dia misy fandrika ahitan-doza; Fa ny marina ho afaka amin’ ny fahoriana.
14 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
Ny vokatry ny vavan’ ny olona no mahavoky soa azy, Ary ny asan’ ny tànany hitsingerina aminy.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
Ny lalan’ ny adala dia mahitsy eo imasony; Fa izay mino anatra no hendry.
16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
Ny fahasosoran’ ny adala dia fantatra miaraka amin’ izay; Fa izay mahatsindry fo amin’ ny fanalam-baraka no hendry.
17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
Izay olona mahatoky dia manambara ny rariny; Fa ny vavolombelona mandainga kosa miteny fitaka.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
Misy mandefalefa teny tsy tsaroana ka tonga toy ny fanindron’ ny sabatra; Fa ny lelan’ ny marina dia fanasitranana kosa.
19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
Ny molotra marina ampitoerina ho mandrakizay; Fa ny lela mandainga dia indray mipi-maso monja.
20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
Fitaka no ao am-pon’ izay mamoron-tsain-dratsy; Fa hafaliana no amin’ izay misaina fiadanana.
21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
Tsy misy ratsy manjo ny marina; Fa heni-doza ny ratsy fanahy.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
Fahavetavetana eo imason’ i Jehovah ny molotra mandainga; Fa izay olona mahatoky no ankasitrahany.
23 Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
Ny olon-kendry tsy mba mampideradera fahalalana foana; Fa ny fon’ ny adala mamoaka fahadalana.
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
Ny tanan’ ny mazoto no hanapaka; Fa izay miraviravy tanana dia hampanompoina.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
Ny alahelo ao am-pon’ ny olona dia mampitanondrika azy; Fa ny teny soa no mahafaly azy.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
Ny marina dia mitari-dalana ny namany; Fa ny alehan’ ny ratsy fanahy kosa no mampivily azy.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
Ny kamo tsy mety mihaza; Fa fananana soa ho an’ ny olona ny zoto.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
Amin’ ny lalan’ ny fahamarinana no misy fiainana, Ary ny tsi-fahafatesana no lalan-kalehany.
