< Притчи 1 >

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The proverbs of Solomon, the son of David, king of Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
That one may learn wisdom and instruction, And receive words of understanding;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
That one may gain the instruction of prudence, Justice, equity, and uprightness;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Which will give caution to the simple, To the young man wisdom and discretion;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Let the wise man hear, and he will increase his knowledge, And the man of understanding will gain wise counsels;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
So as to understand a proverb and a deep maxim, The words of the wise and their dark sayings.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The fear of the LORD is the beginning of knowledge; Fools despise wisdom and instruction.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Hear, O my son! the instruction of thy father, And neglect not the teaching of thy mother!
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For they shall be a graceful wreath for thy head, And a chain around thy neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice thee, Consent thou not!
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, “Come with us, Let us lie in wait for blood, Let us lurk secretly for him who is innocent in vain;
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
Let us swallow them up alive, like the underworld, Yea, in full health, as those that go down into the pit; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
We shall find all kinds of precious substance, We shall fill our houses with spoil;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Thou shalt cast thy lot among us; We will all have one purse;”—
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My son, walk thou not in their way, Refrain thy foot from their path!
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For their feet run to evil, And make haste to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
For as the net is spread in vain Before the eyes of any bird,
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
So they lie in wait for their own blood; They lurk secretly for their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Such are the ways of every one greedy of unjust gain; It taketh away the life of the possessor thereof.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom crieth out in the highway; In the market-place she uttereth her voice;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
At the head of the noisy streets she crieth aloud; At the entrances of the gates, throughout the city, she proclaimeth her words [[saying]]:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
How long, ye simple ones, will ye love simplicity? How long will scoffers delight themselves in scoffing, And fools hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Turn ye at my reproof! Behold, I will pour out my spirit to you; I will make known my words to you!
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
“Because I have called, and ye have refused, —Because I have stretched out my hand, and no one hath regarded.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Because ye have rejected all my counsel, And have slighted my rebuke, —
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also will laugh at your calamity, I will mock when your fear cometh;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
When your fear cometh upon you like a storm. And destruction overtaketh you like a whirlwind, When distress and anguish come upon you.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then will they call upon me, but I will not answer! They will seek me early, But they shall not find me!
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Because they have hated knowledge, And have not chosen the fear of the LORD, —
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Because they would not attend to my counsel, And have despised all my reproof, —
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therefore shall they eat of the fruit of their own way, And be filled to the full with their own devices;
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Yea, the turning away of the simple shall slay them, And the carelessness of fools shall destroy them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But whoso hearkeneth to me shall dwell securely, And shall not be disquieted with the fear of evil.”

< Притчи 1 >