Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanity of vanities, saith the Preacher, vanity of vanities, all is vanity.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What profit hath a man by all his labor with which he wearieth himself under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
One generation passeth away, and another generation cometh; while the earth abideth for ever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun riseth, and the sun goeth down, and hasteneth to the place whence it arose.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The wind goeth toward the south, and turneth about to the north; round and round goeth the wind, and returneth to its circuits.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers run into the sea, yet the sea is not full; to the place whence the rivers come, thither they return.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All words become weary; man cannot express it; the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
The thing that hath been is that which shall be, and that which hath been done is that which shall be done; and there is no new thing under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Is there any thing of which one may say, “Behold, this is new”? It was long ago, in the times which were before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no remembrance of former things, and of things that are to come there shall be no remembrance to those who live afterwards.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I, the Preacher, was king over Israel at Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I gave my mind to seek and to search out with wisdom concerning all things which are done under heaven; an evil business, which God hath given to the sons of men, in which to employ themselves.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I saw all the things which are done under the sun; and, behold, it was all vanity, and striving after wind.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
That which is crooked cannot be made straight, and that which is wanting cannot be numbered.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I communed with my heart, saying, “Behold, I have gained more and greater wisdom than all who have been before me at Jerusalem; yea, my mind hath seen much wisdom and knowledge.”
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And I gave my mind to know wisdom, and to know senselessness and folly; I perceived that this also is striving after wind.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For in much wisdom is much vexation, and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.
