Марко 3
1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
I všel opět do školy, a byl tu člověk, maje ruku uschlou.
2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
I šetřili ho, uzdraví-li jej v sobotu, aby ho obžalovali.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
I řekl tomu člověku, kterýž měl uschlou ruku: Vstaň a pojď sem do prostředku.
4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
I dí jim: Sluší-li v sobotu dobře činiti, čili zle, život zachovati, čili zamordovati? Ale oni mlčeli.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
A pohleděv na ně vůkol hněvivě, zarmoutiv se nad tvrdostí srdce jejich, řekl člověku: Vztáhni ruku svou. I vztáhl, a učiněna jest ruka jeho zdravá, jako i druhá.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
A vyšedše farizeové, hned s herodiány radu učinili proti Ježíšovi, kterak by ho zahubili.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
Ježíš pak s učedlníky svými poodšel k moři, a veliké množství od Galilee šlo za ním, i z Judstva,
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
I od Jeruzaléma, i od Idumee, i z Zajordání; i ti, kteříž byli okolo Týru a Sidonu, množství veliké, slyšíce, kteraké věci činí, přišli k němu.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
I rozkázal učedlníkům svým, aby lodičku ustavičně nahotově měli, pro zástup, aby ho tak netiskli.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
Nebo mnohé uzdravoval, takže naň padali, aby se ho dotýkali, kteřížkoli měli jaké neduhy.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
A duchové nečistí, jakž ho zazřeli, padali před ním a křičeli, řkouce: Ty jsi Syn Boží.
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
A on velmi jim přimlouval, aby ho nezjevovali.
13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
I vstoupil na horu, a povolal k sobě těch, kterýchž se jemu vidělo; i přišli k němu.
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
I ustanovil jich dvanácte, aby s ním byli, aby je poslal kázati,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
A aby měli moc uzdravovati nemoci a vymítati ďábelství:
16 Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
A nejprve Šimona, jemuž dal jméno Petr,
17 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
A Jakuba Zebedeova, a Jana bratra Jakubova, (a dal jim jméno Boanerges, to jest synové hromovi, )
18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
A Ondřeje, a Filipa, a Bartoloměje, a Matouše, a Tomáše, a Jakuba Alfeova, a Taddea, a Šimona Kananejského,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
A Jidáše Iškariotského, kterýž i zradil jej. I šli s ním domů.
20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
A vtom opět sšel se zástup, takže nemohli ani chleba pojísti.
21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
A slyšavše o tom příbuzní jeho, přišli, aby jej vzali; nebo pravili, že by se smyslem pominul.
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
Zákoníci pak, kteříž byli přišli od Jeruzaléma, pravili, že Belzebuba má a že v knížeti ďábelském vymítá ďábly.
23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
A povolav jich, mluvil k nim v podobenstvích: Kterak může satan satana vymítati?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
A jestliže království v sobě se rozdvojí, nemůže státi království to.
25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
A rozdvojí-li se dům proti sobě, nebude moci dům ten státi.
26 И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
Tak jestliže jest povstal satan sám proti sobě, a rozdvojen jest, nemůže státi, ale konec béře.
27 Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
Nižádný nemůže nádobí silného reka, vejda do domu jeho, rozebrati, leč by prve silného toho svázal; a tehdyť dům jeho zloupí.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
Amen pravím vám, že všickni hříchové odpuštěni budou synům lidským, i rouhání, jímž by se rouhali,
30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
Nebo pravili: Že ducha nečistého má.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
Tedy přišla matka jeho a bratří, a stojíce vně, poslali k němu, aby ho vyvolali.
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
A seděl okolo něho zástup. I řekli jemu: Aj, matka tvá a bratří tvoji vně hledají tebe.
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
Ale on odpověděl jim, řka: Kdo jest matka má a bratří moji?
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
A obezřev učedlníky vůkol sedící, řekl: Aj, matka má a bratří moji.
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Nebo kdož by koli činil vůli Boží, tenť jest bratr můj, i sestra, i matka má.
