Марко 14
1 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
It was now two days before the Passover and the Feast of Unleavened Bread, and the chief priests and the scribes sought how they might seize him by deception and kill him.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
For they said, “Not during the feast, because there might be a riot among the people.”
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
While he was at Bethany, in the house of Simon the leper, as he sat at the table, a woman came having an alabaster jar of ointment of pure nard—very costly. She broke the jar and poured it over his head.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
But there were some who were indignant among themselves, saying, “Why has this ointment been wasted?
5 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
For this might have been sold for more than three hundred denarii and given to the poor.” So they grumbled against her.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
But Jesus said, “Leave her alone. Why do you trouble her? She has done a good work for me.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
For you always have the poor with you, and whenever you want to, you can do them good; but you will not always have me.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
She has done what she could. She has anointed my body beforehand for the burying.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
Most certainly I tell you, wherever this Good News may be preached throughout the whole world, that which this woman has done will also be spoken of for a memorial of her.”
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
Judas Iscariot, who was one of the twelve, went away to the chief priests, that he might deliver him to them.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
They, when they heard it, were glad, and promised to give him money. He sought how he might conveniently deliver him.
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
On the first day of unleavened bread, when they sacrificed the Passover, his disciples asked him, “Where do you want us to go and prepare that you may eat the Passover?”
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
He sent two of his disciples and said to them, “Go into the city, and there a man carrying a pitcher of water will meet you. Follow him,
14 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?
and wherever he enters in, tell the master of the house, ‘The Teacher says, “Where is the guest room, where I may eat the Passover with my disciples?”’
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
He will himself show you a large upper room furnished and ready. Get ready for us there.”
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
His disciples went out, and came into the city, and found things as he had said to them, and they prepared the Passover.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
When it was evening he came with the twelve.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.
As they sat and were eating, Jesus said, “Most certainly I tell you, one of you will betray me—he who eats with me.”
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
They began to be sorrowful, and to ask him one by one, “Surely not I?” And another said, “Surely not I?”
20 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
He answered them, “It is one of the twelve, he who dips with me in the dish.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
For the Son of Man goes as it is written about him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would be better for that man if he had not been born.”
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
As they were eating, Jesus took bread, and when he had blessed it, he broke it and gave to them, and said, “Take, eat. This is my body.”
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
He took the cup, and when he had given thanks, he gave to them. They all drank of it.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
He said to them, “This is my blood of the new covenant, which is poured out for many.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
Most certainly I tell you, I will no more drink of the fruit of the vine until that day when I drink it anew in God’s Kingdom.”
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
When they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives.
27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".
Jesus said to them, “All of you will be made to stumble because of me tonight, for it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep will be scattered.’
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
However, after I am raised up, I will go before you into Galilee.”
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.
But Peter said to him, “Although all will be offended, yet I will not.”
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Jesus said to him, “Most certainly I tell you that you today, even this night, before the rooster crows twice, you will deny me three times.”
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
But he spoke all the more, “If I must die with you, I will not deny you.” They all said the same thing.
32 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
They came to a place which was named Gethsemane. He said to his disciples, “Sit here while I pray.”
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
He took with him Peter, James, and John, and began to be greatly troubled and distressed.
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
He said to them, “My soul is exceedingly sorrowful, even to death. Stay here and watch.”
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
He went forward a little, and fell on the ground, and prayed that if it were possible, the hour might pass away from him.
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
He said, “Abba, Father, all things are possible to you. Please remove this cup from me. However, not what I desire, but what you desire.”
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
He came and found them sleeping, and said to Peter, “Simon, are you sleeping? Couldn’t you watch one hour?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
Watch and pray, that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.”
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
Again he went away and prayed, saying the same words.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
Again he returned and found them sleeping, for their eyes were very heavy; and they didn’t know what to answer him.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
He came the third time and said to them, “Sleep on now, and take your rest. It is enough. The hour has come. Behold, the Son of Man is betrayed into the hands of sinners.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
Arise! Let’s get going. Behold, he who betrays me is at hand.”
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
Immediately, while he was still speaking, Judas, one of the twelve, came—and with him a multitude with swords and clubs, from the chief priests, the scribes, and the elders.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
Now he who betrayed him had given them a sign, saying, “Whomever I will kiss, that is he. Seize him, and lead him away safely.”
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.
When he had come, immediately he came to him and said, “Rabbi! Rabbi!” and kissed him.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
They laid their hands on him and seized him.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
But a certain one of those who stood by drew his sword and struck the servant of the high priest, and cut off his ear.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
Jesus answered them, “Have you come out, as against a robber, with swords and clubs to seize me?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
I was daily with you in the temple teaching, and you didn’t arrest me. But this is so that the Scriptures might be fulfilled.”
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
They all left him, and fled.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
A certain young man followed him, having a linen cloth thrown around himself over his naked body. The young men grabbed him,
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
but he left the linen cloth and fled from them naked.
53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
They led Jesus away to the high priest. All the chief priests, the elders, and the scribes came together with him.
54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
Peter had followed him from a distance, until he came into the court of the high priest. He was sitting with the officers, and warming himself in the light of the fire.
55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
Now the chief priests and the whole council sought witnesses against Jesus to put him to death, and found none.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
For many gave false testimony against him, and their testimony didn’t agree with each other.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
Some stood up and gave false testimony against him, saying,
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
“We heard him say, ‘I will destroy this temple that is made with hands, and in three days I will build another made without hands.’”
59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
Even so, their testimony didn’t agree.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
The high priest stood up in the middle, and asked Jesus, “Have you no answer? What is it which these testify against you?”
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
But he stayed quiet, and answered nothing. Again the high priest asked him, “Are you the Christ, the Son of the Blessed?”
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
Jesus said, “I am. You will see the Son of Man sitting at the right hand of Power, and coming with the clouds of the sky.”
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
The high priest tore his clothes and said, “What further need have we of witnesses?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
You have heard the blasphemy! What do you think?” They all condemned him to be worthy of death.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
Some began to spit on him, and to cover his face, and to beat him with fists, and to tell him, “Prophesy!” The officers struck him with the palms of their hands.
66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
As Peter was in the courtyard below, one of the maids of the high priest came,
67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
and seeing Peter warming himself, she looked at him and said, “You were also with the Nazarene, Jesus!”
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.
But he denied it, saying, “I neither know nor understand what you are saying.” He went out on the porch, and the rooster crowed.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
The maid saw him and began again to tell those who stood by, “This is one of them.”
70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
But he again denied it. After a little while again those who stood by said to Peter, “You truly are one of them, for you are a Galilean, and your speech shows it.”
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
But he began to curse and to swear, “I don’t know this man of whom you speak!”
72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
The rooster crowed the second time. Peter remembered the words that Jesus said to him, “Before the rooster crows twice, you will deny me three times.” When he thought about that, he wept.
