Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Gedenk toch, Jahweh, wat wij verduren, Zie toe, en aanschouw onze smaad:
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Ons erfdeel is aan anderen vervallen, Onze huizen aan vreemden.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Wezen zijn wij, vaderloos, Als weduwen zijn onze moeders;
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Ons water drinken wij voor geld, Wij moeten ons eigen hout betalen.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Voortgezweept, met het juk om de hals, Uitgeput, maar men gunt ons geen rust!
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Naar Egypte steken wij de handen uit, Naar Assjoer om brood!
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Onze vaderen hebben gezondigd: zij zijn niet meer, Wij dragen hun schuld:
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Slaven zijn onze heersers, En niemand, die ons uit hun handen verlost.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Met gevaar voor ons leven halen wij brood, Voor het dreigende zwaard der woestijn;
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Onze huid is heet als een oven, Door de koorts van de honger.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
De vrouwen worden in Sion onteerd, De maagden in de steden van Juda;
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Vorsten door hen opgehangen, Geen oudsten gespaard.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
De jongens moeten de molensteen torsen, De knapen bezwijken onder het hout;
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Geen grijsaards meer in de poorten, Geen jonge mannen meer met hun lier.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Geen blijdschap meer voor ons hart, Onze reidans veranderd in rouw,
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Gevallen de kroon van ons hoofd: Wee onzer, wij hebben gezondigd!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Hierom is ons hart verslagen, Staan onze ogen zo dof:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Om de Sionsberg, die ligt verlaten, Waar enkel jakhalzen lopen.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Maar Gij zetelt in eeuwigheid, Jahweh; Uw troon van geslacht tot geslacht!
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Waarom zoudt Gij ons dan altijd vergeten, Ten einde toe ons verlaten?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Ach Jahweh, breng ons tot U terug: wij willen bekeren; Maak onze dagen weer als voorheen!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Neen, Gij hebt ons niet voor immer verworpen, Gij blijft op ons niet zo hevig verbolgen!
