Йоан 13
1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
Now before the feast of the passover, Jesus, knowing that his hour had come that he should depart out of this world to the Father, having loved his own who were in the world, loved them unto the end.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
And supper being served, —the Devil having already put it into the heart of Judas Iscariot, the son of Simon, to betray him, —
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
he, knowing that the Father had given all things into his hands, and that he came forth from God, and was going to God,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си FOOTNOTE ( Гръцки: Дрехите си. ), взе престилка и се препаса.
riseth from the supper, and layeth aside his garments, and took a towel, and girded himself.
5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
Then he poureth water into the basin, and began to wash the disciples' feet, and to wipe them with the towel wherewith he was girded.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
So he cometh to Simon Peter; who saith to him, Lord, dost thou wash my feet?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
Jesus answered and said to him, What I do thou knowest not now, but thou wilt know hereafter.
8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. (aiōn g165)
Peter saith to him, Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him, If I wash thee not, thou hast no part with me. (aiōn g165)
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
Simon Peter saith to him, Lord, not my feet only, but also my hands and my head.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
Jesus saith to him, He that hath bathed needeth not to wash himself, but is wholly clean; and ye are clean, but not all.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
For he knew who was about to betray him; for this reason he said, Ye are not all clean.
12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
So after he had washed their feet, and had taken his garments, and placed himself again at the table, he said to them, Know ye what I have done to you?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
Ye call me the Teacher, and the Lord; and ye say well; for so I am.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
If I then, the Lord and the Teacher, have washed your feet, ye also ought to wash one another's feet.
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
For I have given you an example, that ye also should do as I have done to you.
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
Truly, truly do I say to you, A servant is not greater than his lord, nor one who is sent greater than he that sent him.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
If ye know these things, happy are ye if ye do them.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
I speak not of you all; I know whom I chose; but that the Scripture may be fulfilled, “He that eateth bread with me, hath lifted up his heel against me.”
19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
I tell you now before it hath come to pass, that when it hath come to pass ye may believe that I am He.
20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
Truly, truly do I say to you, He that receiveth whomever I send, receiveth me; and he that receiveth me, receiveth him who sent me.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
Having said this, Jesus was troubled in spirit, and testified, and said, Truly, truly do I say to you, that one of you will betray me.
22 Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
The disciples therefore looked at one another, doubting of whom he spoke.
23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
There was reclining on Jesus' bosom one of his disciples, whom Jesus loved.
24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
To him therefore Simon Peter maketh a sign, and saith to him, Tell who it is of whom he is speaking.
25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
He, therefore, leaning back on the breast of Jesus, saith to him, Lord, who is it?
26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
Jesus answereth, It is he for whom I shall dip the morsel and give it to him. Having therefore dipped the morsel, he taketh and giveth it to Judas, the son of Simon Iscariot.
27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
And after the morsel, Satan entered into him. Jesus therefore saith to him, What thou doest, do quickly.
28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
Now no one at the table knew for what intent he said this to him.
29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ), че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
For some thought, because Judas kept the purse, that Jesus said to him, Buy what we need for the feast; or that he should give something to the poor.
30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
He then, having received the morsel, went out immediately; and it was night.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
When therefore he had gone out, Jesus saith, Now is the Son of man glorified, and God is glorified in him.
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
If God is glorified in him, God will also glorify him in himself, and will immediately glorify him.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
My children, yet a little while I am with you. Ye will seek me; and, as I said to the Jews, Whither I go, ye cannot come, so now I say to you.
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
A new commandment I give you, that ye love one another; as I have loved you, that ye also love one another.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
By this will all men know that ye are my disciples, if ye have love one for another.
36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
Simon Peter saith to him, Lord, whither dost thou go? Jesus answered, Whither I go, thou canst not follow me now; but thou wilt follow me afterward.
37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
Peter saith to him, Lord, why cannot I follow thee now? I will lay down my life for thee.
38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
Jesus answereth, Wilt thou lay down thy life for me? Truly, truly do I say to thee, A cock will not crow, till thou hast thrice denied me.
