Деяния 1
1 Първата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
The former narrative I made, O Theophilus, of all that Jesus both did and taught from the beginning
2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
until the day in which, after he had through the Holy Spirit given commandments to the apostles whom he had chosen, he was taken up;
3 на които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.
to whom also he showed himself living, after he had suffered, by many sure proofs, appearing to them during forty days, and speaking of the things pertaining to the kingdom of God.
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.
And while in assembly with them, he commanded them not to depart from Jerusalem, but to wait for what had been promised by the Father, which [[said he]] ye heard from me;
5 Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
for John indeed baptized with water, but ye will be baptized in the Holy Spirit not many days hence.
6 И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?
They therefore, having come together, asked him, saying, Lord, art thou at this time about to restore the kingdom to Israel?
7 А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.
But he said to them, It belongeth not to you to know times or seasons, which the Father appointed by his own authority.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;
But ye will receive power when the Holy Spirit hath come upon you; and ye will be my witnesses, both in Jerusalem and in all Judaea, and in Samaria, and to the end of the earth.
9 И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.
And having thus spoken, while they beheld, he was taken up; and a cloud received him out of their sight.
10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
And while they were looking earnestly into heaven as he went up, lo! two men stood by them in white apparel,
11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.
who said, Men of Galilee, why stand ye gazing up into heaven? This Jesus, who hath been taken up from you into heaven, will come in the same manner in which ye beheld him going into heaven.
12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.
Then they returned to Jerusalem, from the mount called Olivet, which is near Jerusalem, within a sabbath-day's journey.
13 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
And when they had come in, they went up into the upper room where they were making their abode, namely, Peter and John and James and Andrew, Philip and Thomas, Bartholomew and Matthew, James the son of Alphaeus, and Simon the zealot, and Judas the brother of James.
14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.
These all continued with one accord in prayer, with women and Mary the mother of Jesus, and his brothers.
15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:
And in those days Peter stood up in the midst of the brethren, and said, (the number of the names together was about one hundred and twenty, )
16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
Brethren, it was necessary that this scripture should be fulfilled, which the Holy Spirit through the mouth of David spoke before concerning Judas, who became guide to those who took Jesus.
17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
For he was numbered among us, and obtained the allotment of this ministry.
18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
Now this man purchased a field with the wages of the iniquity; and falling headlong he burst asunder in the middle, and all his bowels gushed out.
19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.
And it became known to all the inhabitants of Jerusalem, so that that field is called in their own tongue, Aceldamach, that is, Field of Blood.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите: - "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".
For it is written in the book of Psalms, “Let his habitation be made desolate, and let no one dwell therein;” and, “Let another take his office.”
21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,
Of these men, therefore, who accompanied us all the time that the Lord Jesus went in and out among us,
22 като почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.
from the baptism of John until the day when he was taken up from us, must one be made a witness with us of his resurrection.
23 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
And they proposed two, Joseph called Barsabbas, who was surnamed Justus, and Matthias.
24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал
And they prayed saying, Thou, Lord, who knowest the hearts of all men, show which of these two thou hast chosen
25 да вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
to take the part of this ministry and apostleship, from which Judas by transgression fell away, that he might go to his own place.
26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
And they cast lots for them; and the lot fell upon Matthias, and he was numbered with the eleven apostles.
