Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Kwe alyale umuunhu jumonga akatambulwagha Lasali. Umwene palikimo na valumbu, uMaliya nu Malita vakikalagha mukikaaja ikya Betania. Umuunu uju alyale ntamu.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
UMaliya ujuo ghwe juno alyampakile u UMaliya ujuo, ulumbu ghwa Lasali juno alyale ntamu, ghwe juno alyampakile amafuta uMutwa uYesu mumaghulu, na kukumpulusia ni linyele lyake.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Avalumbu avuo vakasuung'ha imhola kwa Yesu kuuti, Mutwa umanyani ghwako uLasali ntamu.”
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
UYesu ye apuliike imola ijio akati, “Inhamu ijio najikum'buda, looli jimwaghile kuuti avaanhu vavuvone uvuvaha vwa Nguluve, neke uMwana ghwa Nguluve aghinisivu kukilila inhamu ijio.”
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
UYesu alyamughanile uLasali palikimo na valumbu uMalita nu Maliya.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Neke ye apuliike kiuuti uLasali ntamu, umwene akajigho ifighono fivi ikalile kukuo.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Pambele akavavuula avavulanisivua vaake akati, “Tuvuuke tugomoke kukighavo ikya Yudea.”
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
Avavulanisivu vakambuula vakati, “Ghwe mbulanisi, imihe pahapa aVayahudi valondagha pikukutova na mavue, uve ghulonda kange pigomoka ukuo?”
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
UYesu akavamula akati, “Asi, imwisi najili ni fivalilo kijigho na fivili? Umuunhu angaghende pamwisi, naangakuvale ulwakuva ulumuli lukumulikila, ikufyagha fyoni.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
Neke angaghende pakilo ikuvala, ulwakuva nsila lumulinkate mwa mwene.”
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
UYesu ye amalile kujova isio, akavavuula avavulanisivua vaake akati, “Ummanyaani ghwitu uLasali aghonelile, neke niluta kuuti ninsisimule.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Pe avavulanisivua vaake vakambuula vakati, “Ghwe Mutwa, nave aghonelile, isisimuka.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
UYesu alyale ijova imhola ija kufua kwa Lasali, neke avavulanisivua vaake valyale visaagha kuuti ijova imhola ija kughonelela itulo.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Pe uYesu akavavuula pa vuvalafu akati, “ULasali afwile.”
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
Neke une nihovoka vwimila umue ulwakuva nakweniveele kula uLasali ye ifua, kuuti umue munyitikaghe. Lino tuvuuke kwa Lasali.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Pe uTomasi juno itambulua, “Mung'hungu” akavavuula avavulanisivua avajaake akati, “Najusue tuvuuke, tulute tufue palikimo nu Yesu.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
Unsiki uYesu ye ifika mu kikaaja ikya Betania, akavona uLasali ali ni fighono fine mu mbiipa.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Ikikaaja ikya Betania kilyale piipi ni likaaja ilya Yelusalemu ikilomita itatu ndiiki.
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
Avaanhu vinga mu Vayahudi vakiisa kukuvahungila uMalita nu Maliya, ulwakuva valyafwile nu lumbu.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Pepano uMalita akapulika kuuti uYesu afiike, akaluta kukumwupilila neke uMaliya akajigha mu nyumba.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Pe uMalita akam'buula uYesu akati, “Mutwa, pe usava, ulumbulyango ngale naafwile.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
Neke nambe lino nikagwile kuuti ungansuume uNguluve kimonga, ikukupeela.”
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
UYesu akam'buula akati, “Ulumbulio isyuka.”
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
UMalita akati, “Nikagwile kuuti ilisyuka ikighono ikya vusililo kino avaanhu vooni vilisyuka.”
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
UYesu akambuula akati, “Une nene nikuvasyusia avaanhu na kukuvapeela uvwumi. Juno ikunyitika une, nambe afue iiva mwumi;
ghwope umwumi, juno ikunyitika une, naangafue. Ghukwitika isio?” (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
UMalita akamwamula akati, “Eene Mutwa, nikwitika kuuti uve veeve Kilisite, Mwana ghwa Nguluve, juno veeve Twahulagha kuuti ghulikwisa mu iisi.”
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
UMalita ye ajovile isio, akaluta kukunkemeela unnuuna maliamu uMaliya akam'buula kuvuseyfu akati, “Um'bulanisi isile, ikukukemeela.” Pe uMaliya.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Umaliamu ye apulike isio, akavuuka ng'haaing'haani na kuluta kwa Yesu.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Unsiki ughuo uYesu alyakyale kukwingila mu kikaaja ikio, alyale pala pala pano uMalita akalutile kukumwambilila.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Pepano aVayahudi vano valyale munyumba nu Maliamu palikimo na vaanhu vano vakalutile kukuvahungilila, ye vamwaghile ivuuka ng'haning'haani ihuma kunji, vakam'bingilila ulwakuva vakava visaagha kuuti iluta kulila kumbiipa.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Pepano uMaliamu akafika pa Yesu, akafughama, akambuula akati, “Mutwa, peusava ulumbu lyango ngale naafwile.”
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
UYesu ye avwene ililia, vope vano vakaale vikum'bingilila vilila, akalemala na kupumuka mu mwojo ghwake;
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
akajova akati, “Mumughonisie kughi?” Vakamwamula vakati, “Ghwe Mutwa, ghwise ulole.”
35 Исус се просълзи.
UYesu akalila.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Pepano avaYahudi vakajova vakati, “Lolagha vule akamughanile uLasalI!”
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Neke vamonga vakati, “Asi, uju naghwe juno akansosisie um'bofu amaaso, lino kiki naavombile kimonga kwa Lasali kuuti aleke pifua?”
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Pepano uYesu ye ajiighe ipumuka mu mwojo ghwake, akafika pa mbiipa. Imbiipa ijio, jilyabughulilue na kudindua ni livue ilikome.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
UYesu akavavuula akati, “Vusia ilivue ilio. “UMalita ulumbu ghwa Lasali umfue, akati, “Ghwe Mutwa, umbili ghuuva ghuvolile, ulwakuva fikilile ifighono fine kuhuma ifua.
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
UYesu akambuula akati, “Naniveele nikuvulile kuuti ungitike, ghukuvuvona uvuvaha vwa Nguluve?”
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Pe vakavusia ilivue lila. UYesu akalola kukyanya akati, “Ghwe Nhata, nikukuhongesia ulwakuva ghupulika inyifunyo sango.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Nikagwile kuuti ghukumulika ifighono fyoni, neke nijova isi vwimila ilipugha lya vaanhu ava, neke viyike kuuti uve veeve usung'hile.”
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
UYesu ye ajovile isio, akalila fiijo akati, “Lasali huma kunji kuno!”
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
Pe umfue, akuhuma kunji, amaghulu na mavoko ghaake ghaniengelilue ni sanda, kumaaso apinyilue ni kitambala. UYesu akavavuula akati, “Mumhudule, mumuleke alutaghe.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Pepano aVayahudi vinga vano vakisile kukumhungila uMaliamu, ye vasivwene sino avombile uYesu, vakamwitika;
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
neke vamo mu veene vakaluta ku Vafalisayi kukuvavuula sino avombile uYesu.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Pe avavaha va vatekesi na Vafalisayi vakakong'haana, vakaposania vakati, “Tuvombe kiki? Ulwakuva umuunhu uju ivomba ifidegho finga.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
Nave tukumuleka anala mwene, avaanhu vooni kyande vikumwitika, aValooma vikwisa vitoola fyoni poope palyusue na ji iisi jiitu.
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
Pe umo muveene, juno akatambulwagha Kayafa, alyale ghwe ntekesi um'baha umwaka ughuo, akavavuula akati, “Umue namukagwile kimonga!
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
Namusaagha kuuti vwimila umue, lunoghiile umuunhu jumo afue vwimila avaanhu vooni, neke iisi jooni jileke kutipulua.
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Amasio gha ntekesi ujuo naghaale masaaghe ghaake. Ulweene ulwakuva alyale ntekesi m'baha umwaka ughuo, alyaviile kuuti uYesu ifua vwima iisi;
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
nakwekuti ifua vwimila iisi jeene, looli u Yesu palikimo na kukuvakong'hania avaana va Nguluve vano vapalasiine neke vaave palikimo.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
Kuhuma ikighono ikio, avalongosi va Vayahudi, vakatengula kulonda isila ija kum'buda uYesu.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Mu uluo, uYesu akaleka kughenda pa vuvalafu ku Vayahudi. Pepano akavuuka pala akaluta ku kikaaja kimonga kino kikatambuluagha. Efulahimu. Ikikaaja ikio kilyale piipi ni lihaka, akikala ukuo palikimo na vavulanisivua vaake.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Ikyimike ikya Pasaka ija Vayahudi kilyale piipi. Avaanhu vinga kuhuma mu fikaaja vakaluta ku Yelusalemu kuuti vivalasie ye kikyale pifika ikyimike ikio.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Pe vakava vikumulonda uYesu. Ye vali mu nyumba inyimike ija kufunyila, vakiima viposania viiti, “Mwiti ndaani, umuunhu uju, neke naikwesa ku kyimike?”
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Unsiki ughu, avavaha va vatekesi na Vafalisayi valyavavuulile avaanhu kuuti, umuunhu ghweni angakagule pano pwale u Yesu, alutaghe kukuvavuula neke vankole.
