Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Linu mukwame zumwi yabali kusumpwa chezina lya Lazaro yabali kulwala. yaba kuzwa mwa Betenia, mumunzi mwabali kwikala Maria ni mukulwe Mareta.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
nji Maria yaba singi Simwine mafuta esende ni kumupemula kumatende ninsuki zakwe, imi Lazaro yabali kulwala ibala nchizyakwe.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Linu banchizyakwe nichibatumina iñusa kwa Jesu, nibacho, “Simwine, bone, iye yosaka ahulu ulwala.”
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Linu Jesu hazuwa bulyo, nati, Uku kulwala kahena kufwa, kono bwakubonisa maata a Simwine chobulyo nimwana wa Ireeza uswanela kulumbekwa kachibatendahali.”
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Linu Jesu abali kusaka ahulu Mareta ni mwanchakwe ni Lazaro bulyo.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Chobulyo hazuwa kulwala kwa Lazaro, Jesu abekali mazuba amwi obele muchibaka mwabekele.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Linu hakumana bulyo, Chowamba kuba rutwana bakwe, “Twende tuye kwa Judea hape.”
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
Barutwana chibawamba kwali, “Muruti, munako inu Majuda basaka kukugobola nimabwe, linu iwe usaka kubola kwateni hape?”
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
Jesu nichati, kahena kuti inhola zitenda ikumi ni obele eseli mwizuba? Linu zumwi muntu hayenda musihali, keti aholofale kapa kusitatala kakuti ubwene mwahitite cha liseli lyefasi.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
Nihakuba bulyo, hayenda masiku, mwasitatale kakuli iseli kalina mwali.”
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
Nichawamba izi zintu, linu hamana izo zintu, nichabawambila, “Mulikanetu Lazaro chalala, kono nikaya ili kuti nikamubuse.”
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Barutwana linu chibawamba kwali, “Simwine, haiba ulele, mwabe nenza.”
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
Linu Jesu chabataluseza kuamana niifu, Chobulyo abo babali kuhupula kuti uwamba iñonzi zakulikatulusa.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Linu Jesu nichabataluseza, “Lazaru ufwile.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
Nisangite, kebaka lyenu, kuti kana nibena kwateni kokuti nimubazumini. Twende kwali.”
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Tomasi yaba kunsumpwa Didima, chawamba ku Barutwana, “Tuyende naswe tukafwe ni Jesu.”
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
Linu Jesu hakeza, neza kuwana kuti Lazaro chowina kale mwikumbu chamazuba onee.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Linu Betania ibena hembali ni Jerusalema, kazibima zotatwe.
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
Bungi bwa Majuda babali kwiza kwa Mareta ni Maria, kubaombaomba kuamana ni nchinzabo.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Linu Mareta, hazuwa kuti Jesu ukezite, nichibaka mukatanyeza, cobulyo Maria abekele munzubo.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Mareta linu chawambila Jesu, “Nfumwangu, kapa kobena kunu, nchizyangu nasena bafwi.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
Nangati hanu, nizi kuti chimwi nichimwi chokumbila kwa Ireeza, mwakuhe.”
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
Jesu chawamba kwali, “Nchizyako mwabuke hape.”
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
Mareta chawamba kwali, “Nizi kuti mwabuke hape he henzuho luzuba lwamamani mani.”
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Jesu chawamba kwali, “Njeme ni nzuho ni buhalo; yense yozumina kwangu, niha fwa, mwa hale;
chobulyo yense yohala ni kuzumina kwangu keti nafwe. Na muzumina iyi ndaba?” (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
Nichawamba kwali, “Ee, Nfumwangu, nizumina kuti njewe Kreste, mwana we Ireeza, yokezite mwi nkanda.”
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
Hamana kuwamba izi, chozwa mwateni nikusumpa mwanchakwe Maria kakuli ungula. chamuwambila, “Muruti chasika mi ukusumpa.”
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Linu hazuwa bulyo, chonyamuka kapili nikuya kwali.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Linu Jesu kanabeni kusika mumunzi abali kusina kuchibaka kwaba kamukatanyezi Mareta.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Imi Majuda, babena naye mwinzubo babali kumuomba omba nibabona Maria hanyamuka kapili pili kuzwila hanze, chiba mwichilila, kuhupula kuti chokaya kwikumbu aka siliseze kwateni.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Linu Maria, hakeza kwabekele Jesu imi namubona, chowila hamatende akwe ni kumuwambila, “Simwine, kapa kobena kunu, nchinzyangu nasena abafwi,”
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
Linu Jesu chamubona nasilisa, imi ni Mujuda wakeza naye chokwete usilisa,
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
chabahinditwe muluhuho lwakwe mi abali kubilela; chawamba, “Mubamulaziki kuhi?” Niba mwitaba, “Nfumwangu, wize zo bone.”
35 Исус се просълзи.
Jesu nasilisa.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Linu Majuda cibawamba, Mubone mwaba kusakila Lazaru!”
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Imi bamwi chibawamba, “Kanjiyena uzu mukwame, yabeyaluli menso amukwame wamuhofu, hape ibaleti kuti uzu mukwame kuti afwe?”
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Linu Jesu hape, nalizuwa kutomoha inkulo hape, nayenda kwikumbu. linu chibali ilindi, imi ibwe libatulitwe hateni.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
Jesu nati, “Muzwise hateni ibwe.” Mareta, nchinzye wa Lazaro, iye yofwile, nawambila Jesu, “Nfumwangu, cheinu inako chitupu chichinunka, kakuti chikwahinda mazuba onee kuzwa habafwili.”
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
Linu Jesu nati kwali, Naa kana nibakuwambili kuti, heba uzumina, mokabone mubuso wa Ireeza?”
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Linu chibazwisa ibwe hekumbu. Jesu nakatula menso akwe kulola kwiulu imi nati, “Tate, Nilitumela kakuti wateka kwangu.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Nizi kuti utekanga kwangu inako yonse, kono niwamba bulyo kebaka lyekunga linizimbulukite kunibika mukati, ili kuti bazumine kuti ubanitumi.”
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Chobulyo nawamba buti, nahuweleza chalizwi lizuweka ahulu, “Lazaro, wize hanze!”
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
Mukwame yabafwile nazwa mwikumbu; matende akwe nimayanza abali kuzingeletwe masila. Jesu nawamba kubali, “Mumusumunune imi mumusiye ayende.”
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Linu bungi bwa Majuda babakezi kwa Maria imi nibabona zabatendi Jesu, niba zumina kwali,
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
kono bamwi mukati kabo chibayenda ku Bafalisi imi chibakawamba zabatendi Jesu.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Cwale mapurita bakulwana ni Bafalisi chibakopanya inkuta hamwina imi nibawamba, “Mutupange chihi? Uzu mukwame upanga imakazo zingi.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
heba mutumusiye yenke sina buti, bonse mubazumine kwali; Maroma mubatunyange minzi yetu yonse ni nkanda yetu.”
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
Nihakuba bulyo, zumwi mukwame mukati kabo, Kayafa, yabali muprisita mukulwana mwecho chilimo, nati kubali, “Kakwina chimwizi.
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
Kamubwene kuti kulotu nibutuka kuti mukwame yenke afwile chichaba kundeye kuti inkanda yonse imaniswe.”
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Lyahanu izi zawamba kazizwi kwali mwine. kono, kakuti abali muprisita mukulwana icho chilimo, aba polofiti kuti Jesu mwafwile inkanda;
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
kono isini inkanda bulyo imi kono kuti bana ba Ireeza bahasene bekale hamwina kalusika lonke.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
Linu kuzwa ulo luzuba niba zuminzana mwete behaile Jesu.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Kelyo ibaka Jesu nasiya kuyenda mukati ka Majuda nibamubwene, imi chozwa mweyo inkanda nikuya mwihalaupa mumuleneñi wa Efraimi. Uko abakekali ni barutwana.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Lyahanu i Paseka ya Majuda chibena hafuhi, imi bungi bwabo nibaya mwa Jerusalema kuzwa mwinkanda i Paseka niseni kusika kuti bakalijoloze abo bene.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Babali kukabulola Jesu, imi nibena mwi Tempele nibakwete balibuza buza, “Muhupula bule? Na sanzi akezi kumukiti?”
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Linu muprisita mukulwana ni Bafalisi niba hewa mulao kuti haiba kwina yowizi kwena Jesu, uswanela kuwamba ili kuti bamukwate.
