Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Urunu nisame Li'azaru, mawzi uko ni. Me unanu Batayamani agiro an maryamu nan nu henu me Matta.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
Maryamu uginome sama humuka Ugomo Asere in mani mahuma mavisi me ti buna tume inti ce tumeme, deebe sa uhenu me Li'azarus mazi uhumaba.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Anu henunugino me a eh watumin inkadura ahira a Yeso, agi, “Ugomo Asere, gunkuno, me de sa wahem ni mazome nihuma ba”.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Sa Yeso ma kunna, bama gu “ukoni uginome udaa ayo me in ni wonoba, anime uzika Asere uni, barki vana Asere makem ninonzo ahira ame”.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Yeso ma hemum matta, nan nu henu u me a Li'azaru.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Sama kunna uguna Li'azaru mazi uhumaba, ba ma cukkuno uha atiye tire ahira sa ma raa ni.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
A' anime, magun nanu tarsa unme, “Acatiha u Yahudiya”.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
Ba anu tarsa umeme wagunme, “Unu dungara aname ma Yahudawa ma nyarawe barki wa tizziwe inna poo, anime unyara ukuro abirkome?”
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
Yeso makabirka magu, “Ingussa uganiya kana kirau in kani kare ka ni ani hiriba? inki unu ma wuza tanu inwui, Mada pilikome ba, barki mahira u suro umasa mune ugeme.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
Anime inki unu ma wuza tanu a nyimo aniye, madi pillizo barki masa ma zoo me nan meba.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
Mabuka immum iginome, adomo atinum tigino me, bama gunwe, “Uroni uru Li'azaru mahama amoro ma, indiha inka hiriza me.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Ba nu tarsa umeme wagunme, “Ugomo Asere, inki moromanimazin innu wuza madi hiri”.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
Yeso ma buki tize tiwono i Li'azaru we wa gusi mazin inmoro muvenk u ni.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Yeso beziwe uguna, “Li'azaru ma wono.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
Inzin hiruba irum barki shi, san zoo ni barki ihem. Acetiha ahira.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Toma sa atissame bibara, magun nu kasu anu tarsa umeme, “Acatidusa barki tiwi nogome nan Yeso”.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
Sa Yeso ma buki, makem Li'azaru mamu wuna tiye tinaazi anyimo acau.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Ubatanya uzi mamu nan nu Urshalima, “Tanu tini cin sa ti zoome piit nan we.
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
Ma Yahudawa gbardang wa eh u iso u Maryamu nan matta tiyom ti wono unu uwe.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Sa Matta ma kunna Yeso ma eh ze, bama dusa barki maka kemme, a Maryamu ma ciki anyimo kura.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Matta magun Yeso, “Ugomo Asere, dagu urani unu ura, mada wonoba”.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
A anu ma vat imube sawa ikko ahira Asere madi nyawe.
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
Yeso ma gunme, “Unu uwe madi vengize”.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
Ba matta ma gunme, “Min rusa maa vengize roo nu hira anu wijo roni mara vat”.
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Yeso magunme, “Mimani uhirsa a nu wijo, im mani u veno ize, desa maa nya kaduren in mi, in ma wono madi vengize.
Anime vat desa ma vengize, mahem in mi, mada wono ba, wa hem in ani me?” (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
Ba magunme, “mh. Ugomo Asere, mahem ma inko iriba hamani vena Asere sa u eh ze unee.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
Sa maa buki anime, makuri makatita uhe nu me Maryamuanikira. magu “Unu dungara mabiki, matissawe”.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Sa ma kunna anime, mahiri dibe maha ahirame.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Yeso mazi mamu ribe akkupinme ba, maraa ahirame sa matta ma kem meni.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Nan ma Yahudawa maginome sa ma zi nan Maryamu, ande sawa eh me tiyom. Wairi ma suro akura dibe, watar sime, waa basa agi mahana a so a ni icau.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Sa Maryamu mabiki ahira a Yeso, ma rizi atibuna tumeme, magu, “Asere, agi wa zi nan haru, uhenu um mada wonoba”.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
Sa Yeso ma irame mazinna so, nan ma Yahudawa ma gino sama tar sime, ma bassa anyimo abibe bilau makuri ma wuzi ma aye.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Magu, “Abani ya natameni?” bawa gunme, “Asere, aye ira”.
35 Исус се просълзи.
Yeso ma shi.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Ma Yahuidawa wagu, “ira u hemme sama zini ahira a Li'azaru!”
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Aye wagu, “Unu geme sa ma nya u rubo u hira hira, madake makarti unu uge me iwonoba?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Yeso mazinnu basa abanga in nice nume, madusa icaume, icaume ubere unu a inpin inipo.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
Yeso magu, “Akari nipome” matta u he nu u Li'azaru sa wi, magun Yeso, “Asere, nipomme naa mu ma wuna tiye tinaazi”.
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
Yeso magunme, “Magunan u inki wa hem udi iri ubari Asere”.
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Wa kari nipome. Yeso ma yeze aje magu, “Acoo, ankoi barki u kunnam”.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
In rusa ukunnam vat uganiya, barki nigura nige sana katem inzin tizee tiginome, barki wa hem hamani wa tumam.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Sama guna anime, mayeze nimyiran magu, “Li'azaru, suro!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
Uni wonome ma suri, tibuna tumeme nan tari me atirzi innu malti, muhenu me a impi unu poru. Yeso maa gunwe, “Soponi me, madusa”.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Anyimo Yahudawa sa wa eh ahira a Maryamu wa iri mmme sa Yeso ma wuza, wahem.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
Aye wukuri ahiraanu bezi urusa wa buku we imumbe sa Yeso ma wuza.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Ana katuma kadang ka sere nan anu bezi urusa wa ari ti cukum ahira inde, wagu, “nyaani tidi wuzi?” unu geme mazin nu bezi imum gbardang.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
Inki ta ceki me anime, vat wadi hem imme, ma Romawa wadi eh waburi a hira aru nan ti mum tiru.
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
Vat anime, uye anyomo, kayafa sa me mani unu dangdang ukatuma ka sere aniwe niginome, magun wa “Ita shi imumba”.
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
Daki ya merum unu inde mawi barki anu, innu vat ta nu wawi.
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Mabuki anime barki daki ni ce nu meba, barki me mani una katuma ka sere kadang, mawuzi tizee tigino ubezi uguna Yeso madiwi wi barki anabu.
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
Daa barki sa anu cas ba, barki a orso ahana Asere sa wa shagali ahira a inde.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
Datti usuro uwui ugino me watubi unyara una uhuna u Yeso.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Datti abinime Yeso ma cekki tanu amasa anyimo a Yaudawa, makuri unire nikira anija ai pine sa atissa Ifraimu. Abirko me ma cukunonan nanu tarsa umeme.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Uganiya vidi wa Yahudawa wa eh maa mu, vat uwe wadusa u urshalima ani kira nini pin me da uwui u idime wamu aye ba barki wa kpici ace a we.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Waribe unyara Yeso in tize inna cece awe sa wa tutur anyimo u denge Asere, agi, “Nyani ibassa? mada aye me u idime ba?”.
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Unakatuma kadang ka sere nan anu bezi rusa wamu nya tize agi vat ahira sa a ira Yeso ni a eh abukkuwe barki waka mikime.
