Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
A certayne man was sicke named Lazarus of Bethania the toune of Mary and her sister Martha.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
It was that Mary which annoynted Iesus with oyntment and wyped his fete with her heere whose brother Lazarus was sicke
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
and his sisters sent vnto him sayinge. Lorde behold he whom thou lovest is sicke.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
When Iesus hearde yt he sayd: this infirmite is not vnto deth but for ye laude of God that the sonne of God myght be praysed by the reason of it.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Iesus loved Martha and her sister and Lazarus.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
After he hearde that he was sicke then aboode he two dayes still in the same place where he was.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Then after that sayd he to his disciples: let us goo into Iewry agayne.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
His disciples sayde vnto him. Master the Iewes lately sought meanes to stone the and wilt thou goo thyther agayne?
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
Iesus answered: are ther not twelve houres in ye daye? Yf a man walke in ye daye he stombleth not because he seith the lyght of this worlde.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
But yf a ma walke in ye nyght he stombleth because ther is no lyght in him.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
This sayde he and after yt he sayde vnto the: oure frende Lazarus slepeth but I goo to wake him out of slepe.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Then sayde his disciples: Lorde yf he slepe he shall do well ynough.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
How be it Iesus spake of his deeth: but they thought yt he had spoke of ye naturall slepe.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Then sayde Iesus vnto the playnly Lazarus is deed
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
and I am glad for youre sakes yt I was not there because ye maye beleve. Neverthelesse let vs go vnto him.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Then sayde Thomas which is called Dydimus vnto ye disciples: let vs also goo that we maye dye wt him
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
Then went Iesus and founde that he had lyne in his grave foure dayes already.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Bethanie was nye vnto Ierusalem aboute. xv. furlonges of
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
and many of the Iewes were come to Martha and Mary to comforte them over their brother.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Martha assone as she hearde yt Iesus was comynge went and met him: but Mary sate still in the housse.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Then sayde Martha vnto Iesus: Lorde yf thou haddest bene here my brother had not bene deed:
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
but neverthelesse I knowe that whatsoever thou axest of God God will geve it the.
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
Iesus sayde vnto her: Thy brother shall ryse agayne.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
Martha sayde vnto him: I knowe that he shall ryse agayne in the resurreccion at the last daye.
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Iesus sayde vnto her: I am the resurreccion and the lyfe: He that beleveth on me ye though he were deed yet shall he lyve.
And whosoever lyveth and belevest on me shall never dye. Beleveth thou this? (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
She sayde vnto him: ye Lorde I beleve that thou arte Christ the sonne of god which shuld come into the worlde.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
And assone as she had so sayde she went her waye and called Marie her sister secretly sayinge: The master is come and calleth for the
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
And she assone as she hearde that arose quickly and came vnto him.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Iesus was not yet come into the toune: but was in the place where Martha met him.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
The Iewes then which were with her in the housse and comforted her when they sawe Mary that she rose vp hastely and went out folowed her saying: She goeth vnto the grave to wepe there.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Then when Mary was come where Iesus was and sawe him she fell doune at his fete sayinge vnto him: Lorde yf thou haddest bene here my brother had not bene deed.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
When Iesus sawe her wepe and ye Iewes also wepe which came wt her he groned in ye sprete and was troubled in him selfe
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
and sayde: Where have ye layed him? They sayde vnto him: Lorde come and se.
35 Исус се просълзи.
And Iesus wept.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Then sayde the Iewes: Beholde howe he loved him.
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
And some of the sayde: coulde not he which openned the eyes of the blynde have made also that this man shuld not have dyed?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Iesus agayne groned in him selfe and came to the grave. It was a caue and a stone layde on it.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
And Iesus sayd: take ye awaye the stone. Martha the sister of him that was deed sayd vnto him: Lorde by this tyme he stinketh. For he hath bene deed foure dayes:
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
Iesus sayde vnto her: Sayde I not vnto the yt if thou didest beleve thou shuldest se ye glory of God.
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Then they toke awaye ye stone from ye place where the deed was layde. And Iesus lyfte vp his eyes and sayde: Father I thanke the because that thou hast hearde me.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
I wot that thou hearest me all wayes: but because of the people that stonde by I sayde it yt they maye beleve that thou hast sent me.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
And when he thus had spoken he cryed wt a loud voyce. Lazarus come forthe.
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
And he that was deed came forth bounde hand and fote with grave bondes and his face was bounde with a napkin. Iesus sayde vnto the: loowse him and let him goo.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Then many of the Iewes which came to Mary and had sene the thinges which Iesus dyd beleved on him.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
But some of them went their wayes to the Pharises and tolde them what Iesus had done.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Then gadered the hye prestes and the Pharises a counsell and sayde: what do we? This ma doeth many miracles.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
Yf we let him scape thus all men will beleve on him and ye Romaynes shall come and take awaye oure countre and the people.
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
And one of them named Cayphas which was the hieprest yt same yeare sayde vnto them: Ye perceave nothinge at all
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
nor yet consider that it is expedient for vs that one man dye for the people and not that all the people perisshe.
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
This spake he not of him selfe but beinge hye preste that same yeare he prophesied that Iesus shulde dye for the people
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
and not for the people only but that he shuld gader to geder in one the chyldren of God which were scattered abroode.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
From that daye forth they held a counsell to geder for to put him to deeth.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Iesus therfore walked no more opely amoge the Iewes: but wet his waye thence vnto a coutre nye to a wildernes into a cite called Ephraim and there hauted with his disciples.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
And the Iewes ester was nye at hand and many went out of the countre vp to Ierusalem before the ester to purify them selves.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Then sought they for Iesus and spake bitwene the selves as they stode in the teple: What thinke ye seynge he cometh not to the feast.
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
The hye prestes and Pharises had geven a comaundemet that yf eny man knew where he were he shuld shewe it that they myght take him.
