Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Now a man named Lazarus, of Bethany, was lying ill; he belonged to the same village as Mary and her sister Martha.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
This Mary, whose brother Lazarus was ill, was the Mary who anointed the Master with perfume, and wiped his feet with her hair.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
The sisters, therefore, sent this message to Jesus — ‘Master, your friend is ill’;
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
and, when Jesus heard it, he said: “This illness is not to end in death, but is to redound to the honour of God, in order that the Son of God may be honoured through it.”
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Jesus loved Martha and her sister, and Lazarus.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Yet, when he heard of the illness of Lazarus, he still stayed two days in the place where he was.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Then, after that, he said to his disciples: “Let us go to Judea again.”
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
“Rabbi,” they replied, “the Jews were but just now seeking to stone you; and are you going there again?”
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
“Are not there twelve hours in the day?” answered Jesus. “If a man walks about in the day-time, he does not stumble, because he can see the light of the sun;
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
but, if he walks about at night, he stumbles, because he has not the light.”
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
And, when he had said this, he added: “Our friend Lazarus has fallen asleep; but I am going that I may wake him.”
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
“If he has fallen asleep, Master, he will get well,” said the disciples.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
But Jesus meant that he was dead; they, however, supposed that he was speaking of natural sleep.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Then he said to them plainly: “Lazarus is dead;
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
and I am glad for your sakes that I was not there, so that you may learn to believe in me. But let us go to him.”
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
At this, Thomas, who was called ‘The Twin,’ said to his fellow-disciples: “Let us go too, so that we may die with him.”
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
When Jesus reached the place, he found that Lazarus had been four days in the tomb already.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Bethany being only about two miles from Jerusalem,
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
a number of the Jews had come there to condole with Martha and Mary on their brother’s death.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
When Martha heard that Jesus was coming, she went to meet him; but Mary sat quietly at home.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
“Master,” Martha said to Jesus, “if you had been here, my brother would not have died.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
Even now, I know that God will grant you whatever you ask him.”
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
“Your brother shall rise to life,” said Jesus.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
“I know that he will,” replied Martha, “in the resurrection at the Last Day.”
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
“I am the Resurrection and the Life,” said Jesus. “He that believes in me shall live, though he die;
and he who lives and believes in me shall never die. Do you believe this?” (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
“Yes Master,” she answered; “I have learned to believe that you are the Christ, the Son of God, ‘who was to come’ into the world.”
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
After saying this, Martha went and called her sister Mary, and whispered: “The Teacher is here, and is asking for you.”
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
As soon as Mary heard that, she got up quickly, and went to meet him.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Jesus had not then come into the village, but was still at the place where Martha had met him.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
So the Jews, who were in the house with Mary, condoling with her, when they saw her get up quickly and go out, followed her, thinking that she was going to the tomb to weep there.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
When Mary came where Jesus was and saw him, she threw herself at his feet. “Master,” she exclaimed, “if you had been here, my brother would not have died!”
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
When Jesus saw her weeping, and the Jews who had come with her weeping also, he groaned deeply, and was greatly distressed.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
“Where have you buried him?” he asked. “Come and see, Master,” they answered.
35 Исус се просълзи.
Jesus burst into tears.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
“How he must have loved him!” the Jews exclaimed;
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
but some of them said: “Could not this man, who gave sight to the blind man, have also prevented Lazarus from dying?”
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Again groaning inwardly, Jesus came to the tomb. It was a cave, and a stone lay against the mouth of it.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
“Move the stone away,” said Jesus. “Master,” said Martha, the sister of the dead man, “by this time the smell must be offensive, for this is the fourth day since his death.”
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
“Did not I tell you,” replied Jesus, “that, if you would believe in me, you should see the glory of God?”
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
So they moved the stone away; and Jesus, with uplifted eyes, said: “Father, I thank thee that thou hast heard my prayer;
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
I know that thou always hearest me; but I say this for the sake of the people standing near, so that they may believe that thou has sent me as thy Messenger.”
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Then, after saying this, Jesus called in a loud voice: “Lazarus! come out!”
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
The dead man came out, wrapped hand and foot in a winding-sheet; his face, too, had been wrapped in a cloth. “Set him free,” said Jesus, “and let him go.”
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
In consequence of this, many of the Jews, who had come to visit Mary and had seen what Jesus did, learned to believe in him.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
Some of them, however, went to the Pharisees, and told them what he had done.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Upon this the Chief Priests and the Pharisees called a meeting of the High Council, and said: “What are we to do, now that this man is giving so many signs?
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
If we let him alone as we are doing, every one will believe in him; and the Romans will come and will take from us both our City and our Nationality.”
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
One of them, however, Caiaphas, who was High Priest that year, said to them:
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
“You are utterly mistaken. You do not consider that it is better for you that one man should die for the people, rather than the whole nation should be destroyed.”
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Now he did not say this of his own accord; but, as High Priest that year, he prophesied that Jesus was to die for the nation —
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
And not for the nation only, but also that he might unite in one body the Children of God now scattered far and wide.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
So from that day they plotted to put Jesus to death.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
In consequence of this, Jesus did not go about publicly among the Jews any more, but left that neighbourhood, and went into the country bordering on the Wilderness, to a town called Ephraim, where he stayed with his disciples.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
But the Jewish Festival of the Passover was near; and many people had gone up from the country to Jerusalem, for their ‘purification,’ before the Festival began.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
So they looked for Jesus there, and said to one another, as they stood in the Temple Courts: “What do you think? Do you think he will come to the Festival?”
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
The Chief Priests and the Pharisees had already issued orders that, if any one learned where Jesus was, he should give information, so that they might arrest him.
