Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Betanitse beyirwo Alazari eteets ash iko shoodtni b́ tesh, Bitaniya eteyru man Mariyamnat bmish Martan bo beyru galuni b tesh.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
Mariyami etetsmanwere doonzo tufats shitwo futat b took s'iron firtsuni, shodirúwonu bi eshu Alazari b́ tesh.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Mish gitwotswre, «Doonzono! n shunfo shoodwtsere» ett Iyesusok woshbok'ri.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Iyesusu man b́ shishtsok'on, «Shodan k'irosh betsitkaliye, s'uznmó Ik'osh mango b́ wotitwok'onat Ik' na'o bín b́ mangishe» bíet.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Iyesus Martanat bmish Mariyamna bo eshu Alazarnowere, shuna b́ shunfo.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
Mansh Alazar shodo b́ shishiyakon b́beyrmanok git aawo k'az b́ jin.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Maniyakon b́ danifwotssh, «Woore Yhud datsats ando aanar amone» boeti.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
B́ danifwotsu, «Danifono! ayhudiwots karn aawotse shútson neen jot'oshe bogeyri bo teshi, eshe nee ando manmaantsan amooshe ngeyiri?» boet.
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
Iyesus hanek'o ett boosh bí aani, «Ik aawotse tatse git sa'atosha? Aawon shairwo datsan shááno b́ bek'irwosh t'ugo bín dikratse.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
Ernmó t'úwon sha'irwo shááno b́gitsotse b́deshawosh t'ugo bíne b́dikiti.»
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
Iyesus man boosh b́keewiyakon, «No mash Alazar tokrwtsere, taamo bín tokrotse tuzosh ametuwe» bíet.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
B́danifwotstswere, «Doonzono! tokratni b́fa'oni wotiyal bére shamp'itwe etee» boeti.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
Iyesus man b́keewirwe Alazar K'iri jangosha b́ tesh, ernmó b́ tokeri jango b́keewirwok'owa boosh bíari,
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Mansh Iyesus kitsdek't́ sháánon hank'o ett boosh b́ keewi, «Alazar k'irre,
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
It it amanitwok'o taa manoke ti aalo itsh taan geneúshre, andmó b́ maants amone.»
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Manoor Didimosi eteetso Tomas b́ danif k'oshwotswere, «Bínton no k'iritwok'o nowoor amone» boet.
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
Iyesus manok b́ bodtsok'on Alazari duketsi awd aawo b́ jiniyakon amt b́daatsi.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Betaniya Iyerusalematse keez kilo metrok'oyi bwoki.
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
Ayhudiyotsitse aywots Martanat Mariyamn boeshu b́ k'irtsosh boon kup'iyosh bowok waatni bo tesh.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Marta Iyesus woo b shishtsok'on bín dek'osh bweyi, Mariyammó mootsa btesh.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Marta Iyesussh, «Doonzono! nee hanoka nfa'oni wotink'e ti eshu k'irrawnk'e b́teshi,
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
Ernmó andoru nk'onitu jamo Ik'o neesh b́imetwok'o danefe» bí et.
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
Iyesuswere «Ni eshu k'irotse aaniy tuwitwe» bíet.
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
Martawere, «Dúr s'úwatse k'irtswots k'iro da'ar bo tuwor bíwere k'irotse b́ tuwitwok'o danfee» bí et.
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Iyesuswere, «K'ir tuwonat kashon taane, taan amantso b́k'iriyaloru kashone b́beeti,
Kashon befetst taan amants jamo k'irratse, han amanitwiya?» bíet. (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
Bíwere, «Ee doonzono! nee datsats waatso Krstosi Ik' na'o nwottsok'o amanitwe» bíet.
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
Marta han bkeewiyakon b mishsh amaat «Danifo waat neene b́ s'eegiri» etaat shashkon b s'eegi.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Mariyam man b shishtsok'on kááron tuwat bíyok bíami.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Manoor Iyesus Marta bín bbek'ori b́beyirwoka bako galots kindrafa'e b́tesh.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Mariyami kup'iyosh waat́ mootse binton towat beyiru ayhudiwots Mariyam kaaron tuwat bkesho bek't Alazar doowo maants amr biepetwok'o boosh bíarere b shuutso bo tuwi.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Mariyam Iyesus beyirwok waat bín bbek'tsok'on b́ gubrats dihat, «Doonzono, nee hanoke fa'ane wotink'e ti eshu k'irrawk'ee b́ teshi» bi'eti.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
Iyesuswere bínton waatswotswere boepfere b́bek'tsok'on b́ shayiri fayon shiyanat,
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
«Aawoke bín it duuki?» bíet. Bowere, «Doonzono! waa s'iile» boet.
35 Исус се просълзи.
Iyesuswere bí áác'uwo b́kuut'i.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Mansh Ayhudiwots, «Aawk'o bín b́shunfok'o s'iilere» boet.
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Boyitsi ik ikwotsmo, «Ááwdogo ááwo kashitsan, ashaan b́k'irrawok'o woshomawiyank'a b́teshi?» bo eti.
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Iyesus ayidek't shiyanefere doowo maants bíami, dowonwere shútson ipeek shúts gop'a b́tesh.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
Iyesus, «Shútsman k'aa'úbayere» bí eti. K'irtso mish Martaá, «Doonzono b́ k'irihakon awd aawo wotere, and b́ sháák'o shok'etwe» biet.
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
Iyesuswere, «Niamaniyalee Ik'o mangone bek'etune eratstáá neesha?» bíet.
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Ashuwotswere shútso k'aaú bobazi, maniyere hakon Iyesus dambaan s'iilt, «Nihono! taan n shishtsosh mango neesh boree,
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Jam aawonor taan nshishetwok'o danfee, ernmó han ti et, hanoke need'iru ashuwots taan nee nwoshtsok'o bo amanisha etaatniye» bíet.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Iyesus man b́keeswihakon «Alazaroo! waa kee!» ett k'áári eenon b́keewi.
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
K'irtso Alazarwere b́ kishwotsnat b́ tufwotsn duuni tahon bo t'at'etsok'on dowootse b́ keshi, b́shitsonwere tahon b́t'at'etsok'ona botesh, Iyesuswere, «Bín bish k'rore, amee!» bí eti.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Mariyami ang kup'iyosh wáát teshts ayhudi wotsitse ayuwots b́k'altso bek't Iyesusn boamani.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
Ik ikwotsmo ferisawino eteefwotsok amt́ Iyesus b́ k'altso boosh bo keewi.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Mansh kahni naashwotsnat ferisawino eteefwots moosh mooshirwotsi kakudek't hank'o boet, «Ashaan ay adits keewwotsi b́ finirwotse awuk'o nok'alink'e k'úna b́k'aniti?
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
S'ker hank'on bín k'aynok'riyalo ashjamo bín amanitwe, Rom dats ashuwots wáár no beyokonat no ash jamo ishbazetune.»
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
Ernmó boyitsi iko mandúr kahni naashwotsatsi k'aabo K'eyaf hank'owa bíet, «It eegor danatste,
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
Ashjamo b́t'afoniyere ik asho ashjami shegro b́k'iro itsh b́k'anitwok'o b́jamon t'iwintsratsteya?»
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Bí man b́ keew b́ took danonali b́tesh, mandúr bí kahni naash abaatsi k'aabo b́teshtsotsena, Iyesus ayhudi ashuwots shegro b́k'irtwok'o kitsosha bek'han b́keewi.
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
B́k'iritwere ayhudiwots mec'rosh b́woterawo, bad'ts Ik'inana'úwotsnowere ikok kakwosha b́tesh.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
Mansh manots aawotstson Iyesusi bo'úd'itwok'o shiyebowts.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Maniyakon Iyesus ayhudiwots dagotse be'at anaaneratse b́tesh, ernmó manoke kesht worwi ganoke fa'a Efremi eteef kitu maants bíami, manokno b́danifwotsnton k'az b́ oori.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Ayhudi Fazig baaliyo t'intnib́teshi, boyitsi ayuwotswere fazigi baliyiman b́bodfetso botoko s'ayintsosh gat'ariyon Iyerusalem maants bowáá.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Bowere Ik' mootse need'dek't Iyesus b́wááfetso bokotfotse, «Eebi it asaabiri? Baliyoke areratsa itsha?» Ett boatsatsewo bo aatefrera botesh.
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Ando kahni naashwotsnat ferisawiwotsn Iyesusi detso bofalitwok'o b́beyoko dants asho b́ beyal boosh b́kitsitwok'o ashjamosh azazatni botesh.
